Неочаквано възмездие
- Автор: Джордж Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Неочаквано възмездие». Краткое содержание книги:
Знаеше, че може да има само една причина за промяната у Сейнт Джеймс и тя слезе по стълбите след няма и три минути от пристигането му, като нагласяше пътьом кожената каишка на чантичката си. Когато Дебора дойде при тях, Линли видя лицето й, прочете в него истината и сърцето му се сви. Прииска му се да даде воля на гнева и ревността си, но в съзнанието му се надигнаха поколенията добро възпитание и започнаха да направляват поведението му. Вместо да поиска обяснение, той се впусна в безсъдържателен светски брътвеж, предназначен, за да мине по-лесно напрегнатият момент.
— Работила си много над снимките ли, скъпа? — попита я той и прибави, защото дори и доброто възпитание си имаше своите граници. — Изглеждаш така, сякаш не си мигнала. Цялата нощ ли прекара будна? Свърши ли ги?
Дебора не погледна към Сейнт Джеймс, който отиде в кабинета си и започна да рови по бюрото.
— Почти. — Тя се приближи до Линли, прегърна го, надигна се да го целуне и прошепна срещу устните му: — Добро утро, миличък Томи! Липсваше ми снощи.
Той я целуна и веднага я усети да откликва. Запита се дали всичко останало не е било плод на жалката му несигурност. Каза си, че сигурно е така. Все пак отговори:
— Ако имаш да вършиш още работа, няма нужда да идваш с нас.
— Искам да дойда. Снимките могат да почакат. — След това се усмихна и отново го целуна.
През цялото време, докато Дебора беше в прегръдките му, Линли усещаше остро присъствието на Сейнт Джеймс. По време на пътуването до Корнуол усещаше присъствието и на двамата. Изследваше всеки нюанс от държанието им към него, от държанието им един към друг. Оглеждаше внимателно под микроскопа на подозрението си всяка дума, всеки жест и забележка. Когато Дебора изричаше името на Сейнт Джеймс, в съзнанието му това се превръщаше в тайна любовна клетва. Когато Сейнт Джеймс погледнеше Дебора, сякаш открито заявяваше желанието и връзката си с нея. Докато Линли приземи самолета на летище „Лендс Енд“, вратът му вече беше схванат от напрежение. Но тази болка бе второстепенна. Изобщо не можеше да се сравни със самопрезрението му.
По време на пътуването до Съри и полета подлютените чувства му позволиха да води само съвсем повърхностен разговор. И тъй като никой от тях не притежаваше способността на лейди Хелън да изглажда трудните моменти със забавен брътвеж, разговорът им се изчерпа почти веднага. Когато най-сетне пристигнаха в Корнуол, атмосферата в самолета бе натежала от неизказани думи. Линли знаеше, че не е единственият, който въздъхна от облекчение, когато слязоха от самолета и видяха Джаспър да ги чака наблизо с колата.
По време на пътуването към Хауенстоу в колата цареше мълчание, нарушавано само от Джаспър. Той каза на Линли, че лейди Ашъртън е уредила две момчета от фермата да го чакат в заливчето, „кат’ рекохте, че искате“. Довери, че Джон Пенелин още бил в ареста в Пензънс, но всички научили добрата вест, че „господин Питър го били намерили“.
— Нейно благородие изглежда десет годинки по-млада тая сутрин, кат’ знае, че на момчето нищо му няма — заключи Джаспър. — От осем и пет пердаши топките за тенис.
Не казаха нищо повече. Сейнт Джеймс ровеше из книжата в куфарчето си, Дебора наблюдаваше пейзажа, а Линли се опитваше да проясни съзнанието си. По тесните улички не срещнаха нито човек, нито животно, докато не свиха по алеята към къщата. Нанси Камбри седеше на стъпалата пред дома на управителя. В ръцете й Моли сучеше жадно от шишето.
— Спри колата — рече Линли на Джаспър, а след това се обърна към останалите. — Нанси е знаела за статията на Мик от самото начало. Може би ще ни разкаже някакви подробности, ако й кажем какво ни е известно.
Сейнт Джеймс не изглеждаше особено убеден. От начина, по който си погледна часовника, личеше, че бърза да отиде в заливчето и след това в офиса на вестника, преди да е минало много време. Но не възрази. Дебора също. Тримата слязоха от колата.