Неочаквано възмездие

ДВАДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА

Когато Линли приземи самолета в Лендс Енд, времето започваше да се разваля. Тежки сиви облаци пристигаха от югозапад, а мекият бриз в Лондон тук се бе превърнал във вятър, който миришеше на дъжд. Линли си помисли мрачно, че тази промяна на времето е в тон с промените, настъпили в настроението му и обстоятелствата. Защото сутринта му бе започнала с приповдигнат от надежда дух, но само няколко часа след като реши, че бъдещето ще донесе мир във всяко ъгълче от живота му, тази надежда бе смазана от лоши предчувствия, които вярваше, че е оставил зад гърба си.

За разлика от тревогата през последните няколко дни, това безпокойство нямаше нищо общо с брат му. Даже напротив, срещите с Питър през нощта му донесоха чувство на обновление и прераждане. По време на дългия си престой в Скотланд Ярд семейният адвокат им описа с прозрачна яснота каква е опасността за Питър, ако смъртта на Мик Камбри не бъде приписана твърдо на Джъстин Брук. Двамата братя обаче преминаха от обсъждане на правните подробности към крехко общуване, в което всеки от тях правеше първите си колебливи стъпки, за да разбере държанието на другия в миналото — необходима прелюдия към опрощаване на сторените грехове. От часовете, които Томас прекара в разговори с брат си, му стана ясно, че разбирането и опрощението вървят ръка за ръка. Призоваването на едното означаваше изпитване и на другото. И ако разбирането и опрощението трябваше да се разглеждат като добродетели — като сила на характера, а не като слабост, то за него бе крайно време да приеме, че тези добродетели могат да въведат хармония в единствената връзка в неговия живот, където имаше най-голяма нужда от това. Не беше сигурен какво ще й каже, но знаеше, че е готов да говори с майка си.

Това намерение — решителността, която придаваше лекота на стъпките и изправяше раменете му — започна да се разпада още с пристигането му в Челси. Тогава Линли се втурна по стъпалата пред къщата, почука на вратата и се изправи лице в лице с най-нелепия си страх.

Отвори му Сейнт Джеймс. Предложи му съвсем любезно да изпият по едно кафе, преди да тръгнат, и говореше достатъчно уверено, докато излагаше теорията си, че Джъстин Брук е виновен за смъртта на Саша Нифърд. При други обстоятелства тази информация щеше да изпълни Линли с обичайното вълнение, което изпитваше при приключването на даден случай. Само че при сегашното положение дори не можеше да чуе думите на Сейнт Джеймс, камо ли да разбере колко добре обясняват случилото се в Корнуол и Лондон през последните пет дни. Вместо това забеляза, че лицето на приятеля му е повехнало като от болест; видя, че бръчките на челото му са станали още по-дълбоки; усети напрежението в гласа му, докато Сейнт Джеймс излагаше мотиви, средства и възможности, и почувства как по кожата му преминава хлад и се настанява във всеки орган на тялото му. Увереността и волята, които служеха като знак на този ден, загубиха набързо битката с нарастващото му удивление.