Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
— Нямахме избор. Макар да бях платила дълга си към Тиванската Династия и да можех да съм близо, до когото и да е от вас.
— Без да разгневя Фуриите, всички вие продължавахте да желаете смъртта ми — отвърна Дафна, като сви рамене. — Аякс каза, че ако можем да обясним на Тантал какво се е случило, той ще вземе нашата страна. Наистина вярваше, че брат ти ще ни помогне. Бяхме толкова млади, само на седемнайсет. — Завладя я силна емоция и тя внезапно стисна юмруците и челюстта си, сякаш отказваше да се разплаче.
— Довърши историята си — каза Лукас с равен тон.
— Аякс и аз живеехме на платноходка, криехме се в морето. Тантал дойде с гребна лодка, за да се срещне с нас, защото се бояхме от засада твърде много, за да излезем на брега. В мига щом видя лицето ми, Тантал обезумя. Сбиха се за мен в гребната лодка. Не мога да плувам — кълна се, не можех да стигна до тях. Аякс изгуби — каза Дафна. Взря се право в очите на Лукас. — В онзи ден Тантал заяви, че ме е убил, но очевидно това е лъжа. Преследва ме оттогава насам, може би защото ме иска за себе си, или може би защото възнамерява да ме убие и не иска никой друг да му отнеме Триумфа. Вече не съм напълно сигурна какво иска.
— Не го вярвам, независимо какво казваш ти, Лукас — каза Палас, като клатеше глава в знак на несъгласие. — Тантал обичаше Аякс.
— Да, така беше. Той обичаше брат си, а после го уби — каза Дафна, толкова раздразнена, че ставаше жестока. — Сега, като братоубиец, той е Прокуденик и не може да общува с никого от Тиванската Династия, без Фуриите да ви разкрият греха му.
— Палас — каза Кастор внимателно. — Никога ли не те е смущавал фактът, че брат ни е останал скрит дори когато не са останали други Династии, с които да се бие?
— Но е имало други Династии, и все още има! — изкрещя Палас, като посочи Хелън и майка й. — Трябва да е знаел, че тя е още жива и че може да прелъсти всеки, дори нас, за да й помогнем да стигне до него.
— Не съм използвала пояса на Афродита върху теб, Палас. Дори не и за да те накарам да ми повярваш — каза Дафна уморено. — Искам да разбереш със собственото си сърце кой уби Аякс. Имам нужда да повярваш, че не аз съм убила съпруга си.
— Всичко, което тя казва, е вярно — каза Лукас, като прикова очи върху тези на Хелън. — Не е използвала пояса на Афродита. И с Аякс са били женени.
Хелън извърна поглед, макар че чувстваше как той изучава лицето й.
— Богините на съдбата са правили това много пъти — изрече напевно Касандра: в очите й се появи сияние, а в гласа й — нотка, която напомняше за Оракула, когато тя за миг надзърна през завесата. — Влюбените под гибелна звезда са като нишката и кройката на тъканта, а моите майки са принудени да повтарят модела отново и отново. Трябва да се поддържа симетрия или тъканта на вселената ще бъде унищожена. Така са съхранени и четирите Династии.
— И четирите? — повтори Лукас, докато очите му потърсиха тези на Хелън. В неговите очи припламна искрица надежда, но вместо да види собствения си възторг, отразен като ехо в Хелън, нейното лице беше бледо и безизразно. Тя извърна очи.
— Четири Династии в трима Наследници — продължиха да напяват множеството гласове. — Влюбените под гибелна звезда са съхранили родословията. Тримата ще възродят Атлантида.
Странна тишина завладя стаята, като паузата между ослепителна светкавица и оглушителния тътен на гръмотевица, който неизбежно следва.
— Сибила! — изрече внезапно Дафна, обръщайки се към Касандра с най-древната титла на нейния сан. — Умолявам те да ми отговориш! Как могат Потомците да се освободят от Фуриите?
— Тя още не може да ги контролира! — задъхано прошепна Кастор на Дафна, чието изражение бе станало жадно и отчаяно. В ума на Хелън проблесна споменът за внезапното решение на Дафна да се върне в Тиванската Династия с Лукас, и тя разбра, че през цялото време майка й беше искала точно това.
Кастор сграбчи Дафна за ръката, издърпвайки я от дъщеря си, но бе твърде късно. Трите Богини на съдбата бяха официално призовани в тялото на Оракула, за да отговорят на пряко зададен въпрос, и не можеше да бъдат спрени. Устата на Касандра засия, косата й се загърчи и главата й рязко се отметна назад. Очите й се замъглиха като от катаракта, а кожата й се сбръчка. Една старица си проби със сила път през обвивката на младо момиче, сякаш разкъсваше лист хартия. Присвивайки се в конвулсии, старицата се преобрази в друга жена, а след това — в трета, докато множеството гласове излизаха напевно от нея.