Снежния човек

— Имаме около четирийсет трупа. Тези са най-новите. Обикновено престояват тук около година, преди да започнем да ги използваме.

— Как ги транспортират?

— Някои с катафалка, други с наши автомобили.

— И ги приемате в гаража?

— Да.

— Какво става после?

— Как какво? Балсамираме ги: пробиваме дупка в горната част на бедрото и инжектираме специален разтвор. Така не се разлагат. После им слагаме по една метална табелка с номера от документите.

— Какви документи?

— Които пристигат заедно с тялото. Пазят се в картотека. Завързваме една табелка за пръст на крака, втора за пръст на ръката и трета за ухото. Стараем се да слагаме идентификационен номер и на частите на трупа, които отрязваме, та тялото да се кремира в цялостния си вид, когато му дойде времето.

— Редовно ли проверявате дали номерата на труповете отговарят на документацията?

— Да проверяваме? — Препараторът се почеса по главата. — Само когато изпращаме някъде труп. Понеже в Осло има най-много желаещи да дадат телата си за медицински проучвания след смъртта си, нашият институт осигурява материал за аутопсии на университетите в Тромсьо, Тронхайм и Берген.

— Значи е възможно в коритата да има и трупове, чието място не е тук?

— О, не, какво говорите. Всички тела са на хора, подписали декларация, че искат да дарят тленните си останки на института за научни цели.

— Точно това ме учудва — Хари приклекна до коритата.

— Кое?

— Ще ви задам съвсем хипотетичен въпрос, Рубьоле. Искам да помислите внимателно, преди да ми отговорите. Става ли?

Препараторът кимна. Хари стана и внушителният му ръст се извиси над Рубьоле.

— Възможно ли е човек, който има достъп до тези помещения, да пренася тук трупове вечерно време през гаража, да им слага метални табелки с фиктивни номера и да ги пуска в коритата, без да се притеснява, че някой ще разбере за това?

Кай Рубьоле се поколеба. Почеса се по главата. Подръпна обиците на ухото си. Хари отпусна тежестта на тялото си върху другия си крак. Холм наблюдаваше сценката със зяпнала уста.

— Не виждам какво би му попречило.

— Моля?

Рубьоле поклати глава и се засмя, за да тушира думите си:

— Напълно възможно е.

— В такъв случай искам да видя труповете.

— Сега?

Рубьоле вдигна очи към високия полицай.

— Ще започнем с лявото корито в дъното.

— Трябва да се обадя на човека със съответните правомощия.

— Ако искате да забавите разследване на убийство, давайте.

— Убийство?

— Чували ли сте за Снежния човек?

Рубьоле премига, обърна се, приближи се до веригите, висящи от ходовото колело на тавана, дръпна ги и ги закачи за металния капак на коритото. Взе дистанционното управление и натисна копчето. Колелото започна да бръмчи, а веригите — да се навиват около него. Капакът бавно се вдигна. Хари и Холм следяха процедурата, без да свалят очи от коритото. За долната част на капака бяха прикрепени две хоризонтални плоскости, разположени една под друга. През средата на всяка от тях минаваше вертикален разделител. От двете страни на всяка плоча се намираше по един гол бял труп. Телата приличаха на бледи кукли, а впечатлението се подсилваше допълнително от черните дупки с правоъгълна форма върху бедрата им. Когато труповете се издигнаха на достатъчна височина, препараторът спря колелото. В настъпилата тишина отекваха само сподавените въздишки на капки алкохолен разтвор по белите плочки в помещението.