Последно изкушение
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Тони Хил и Карол Джордан #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последно изкушение». Краткое содержание книги:
— За мен е удоволствие. Винаги е интересно, когато нещо наруши обичайния ход на ежедневието. Хайде да пием кафе, и вие ще ми разкажете какво точно ви интересува.
Той я последва. Влязоха в замъка през тясна дървена врата, обкована с гвоздеи, и заслизаха по изтъркани каменни стъпала.
— Внимавайте — предупреди го тя. — Тези стъпала са опасни. Най-добре се дръжте за перилата.
Завиха по коридор с нисък таван, осветен от ярки флуоресцентни лампи.
— Отредени са ни най-неуютните помещения в замъка — отбеляза доктор Вертхаймер. — Туристите никога не виждат тези части.
Тя спря и отвори една двукрила врата. Влязоха в голямо помещение, чиито стени бяха покрити с обикновени метални лавици. За негово учудване на едната стена имаше тесни стреловидни прозорци.
— Гледката не е от най-очарователните — каза тя, когато забеляза погледа му. — Прозорците гледат към рова. Но поне в стаята влиза естествена светлина, нещо, с което колегите ми не могат да се похвалят. Заповядайте, седнете, разполагайте се, където ви е удобно.
Тони седна на едно от двете изтърбушени кресла в ъгъла на стаята, докато доктор Вертхаймер се занимаваше с кафеварката. Донесе му чаша удивително силно кафе и се разположи на креслото срещу него.
— Много съм любопитна — каза тя. — Колегата ви от Берлин не ми даде никакви подробности.
Тони отпи предпазливо — в това кафе имаше достатъчно кофеин, за да събуди човек, упоен с наркотици, и да го държи буден с дни.
— Въпросът е строго поверителен — каза той.
— Тук работим предимно с поверителни данни — отвърна хапливо доктор Вертхаймер. — Архивите ни съдържат материали, които все още не могат да бъдат възприети от сънародниците ни. Затова и трябва да съм напълно наясно за целта на вашето посещение. Можете да говорите напълно открито пред мен, доктор Хил. Вашите сведения ще бъдат запазени в тайна.
Той се вгледа в спокойното лице с проницателни очи. Беше склонен да се довери на тази жена. Освен това предполагаше, че докато той не заговори открито, и тя няма да сподели с него всичко, което знае.
— Занимавам се със съставяне на психологически профили на престъпници — започна той. — Поканен бях като консултант по разследването на няколко убийства, за които предполагаме, че са дело на едно и също лице.
Доктор Вертхаймер се намръщи.
— За университетските преподаватели ли става дума? — попита тя рязко. Тони я зяпна учудено. — Не сте ли поглеждали днешните вестници? — Тя стана и започна да рови в голяма пазарска чанта, поставена до бюрото й. Извади новия брой на „Ди Велт“ и го отвори на една от вътрешните страници. — Нали знаете немски? — попита тя.
Той кимна. Не се доверяваше на гласа си. Тя му подаде вестника и отново се разположи на креслото, докато той четеше. Заглавието беше недвусмислено. „Три убийства — има ли връзка между тях?“ В статията се изтъкваше, че през изминалите два месеца трима университетски преподаватели са били убити при особено подозрителни обстоятелства. Полицията не е пожелала да даде подробни сведения за случаите, официално е било съобщено само, че става дума за убийство. Авторът представяше собствената си теория, че може да става дума за сериен убиец, въпреки че така и не бе могъл да намери потвърждение от полицейски източник.
— Могат да се очакват и още подобни публикации в пресата — отбеляза доктор Вертхаймер, когато Тони приключи с четенето. — Съмнявам се, че ще бъдат толкова въздържани. И така, това ли е причината да проявявате интерес към нашите архиви?
Тони кимна.
— Съжалявам, че не бях по-откровен от самото начало, но досега се опитвахме да не даваме гласност на разследването.
— Разбираемо е. Нито един полицейски служител не обича да работи пред окото на телевизионна камера. А какво се надявате да откриете тук?
— Искаме да стесним кръга на заподозрените. Това е досадна, отегчителна работа и се свежда до сравняването на различни списъци с имена. Отнема много време и изнервя хората, които я вършат, но може да спаси живота на немалко хора. Моят анализ на извършените престъпления ме навежда на мисълта, че някой близък роднина на убиеца може да е бил жертва на тормоз от страна на професионални психолози. Доколкото знам, във вашите архиви има документирани случаи на евтаназия на деца, както и на психологически експерименти, извършвани с тях от лекари. Надявах се, че имате някъде и списък на лицата, оцелели след тези инквизиции.