Последно изкушение

Знаеше, че трябва да бъде предпазлив — и то не по причините, които будеха съмнение у Дарко, а защото познаваше емоционалния ефект на подмяната със заместител.

Би било досадно предсказуемо да хлътне по първата жена, от която се бе почувствал привлечен — нещо като любовна терапия. Но той беше убеден, че както и когато и да бе срещнал Каролайн Джексън, би я намерил за привлекателна. Ако Катерина беше още жива, той би го признал пред себе си, но не би предприел нищо повече. А сега, когато тя си беше отишла, той не виждаше защо да не си позволи да се привърже. Вероятно най-сигурно би било да се престори пред себе си, че не съзнава промяната в начина, по който се чувстваше. Но един мъж, който живееше от риска, не можеше да си слага предпазни колани по отношение на жените — точно както не би могъл да обърне гръб на рискованата, но изгодна работа, която му осигуряваше такъв чудесен живот.

Тадеуш отвори бронираната врата и влезе в коридора пред своя апартамент. Отпред вече чакаше Дарко Красич. Беше се разположил в дълбоката прозоречна ниша, изпънал късите си крака, а въздухът беше замъглен от дима на пурата му. Тадеуш не спря, а продължи право към вратата на жилището си.

— Не те очаквах — каза той, докато поставяше ключа в ключалката.

— Имам важни новини — отвърна Красич и последва шефа си в жилището. Тадеуш свали палтото си и го окачи в дрешника. Красич отиде направо в дневната и хвърли коженото си яке на облегалката на дивана.

— Бих пийнал нещо — подвикна той.

— Сипи си сам, знаеш къде са напитките.

Красич си сипа щедра доза „Джек Даниълс“ и я изпи почти цялата на една глътка. Доля чашата и седна на един стол с модернистична форма, който беше много по-удобен, отколкото изглеждаше. Загаси пурата си в дълбокия кристален пепелник на страничната масичка и забарабани с пръсти по коляното си.

Когато Тадеуш влезе, оживлението личеше дори в походката му.

— Новините трябва да са наистина страшно важни, за да си се разположил да лагеруваш пред прага ми.

Изглеждаше така, като че ли нищо на този свят не би могло да развали настроението му. Отпусна се на дивана, протегна се и кръстоса елегантно крака в глезените.

— Днес следобед имах среща с Хаузер.

Тадеуш изпъшка и подбели очи.

— Добре, че това е твое задължение. И какво имаше да ни съобщи Щастливеца Хаузер? Не, чакай. Мога и сам да позная. Мислел е, че ще те разтревожи с новината, че Арджуни иззема територията на Камал. Така ли е? — той се усмихна.

Красич неволно отвърна на усмивката му. Каквото и да ставаше с Таджо, той наистина успяваше да оцени правилно обстановката. Е, поне когато ставаше дума за мъже.