Последно изкушение

Тадеуш беше дошъл да я вземе в девет и половина. Преди това й се обади, за да я предупреди да се облече спортно, но топло, без обаче да й обясни защо. Когато слезе на улицата, той я чакаше зад волана на едно черно БМВ Z8 със свален покрив. Тадеуш хвърли един поглед на тънкото яке, което беше сложила върху пуловера си, и сви устни.

— Опасявах се от нещо такова — каза той, излезе от колата и отвори багажника. Извади оттам голямо кожено яке с подплата от овча вълна и й го подаде. — Мисля, че ще ти стане.

Карол взе внимателно якето. Не беше ново. Гънките около лактите го доказваха. Свали своето яке и пъхна ръце в ръкавите на коженото. Той се оказа прав. Якето й ставаше, все едно го беше купувала за себе си. Долови далечно ухание на тежък мускусен парфюм, какъвто никога не би си сложила. Вдигна очи към Тадеуш и се усмихна сухо.

— На Катерина ли беше? — попита тя.

— Нали нямаш нищо против? — отвърна той обезпокоено.

— Стига ти да не възразяваш — Карол потисна мрачното усещане с усмивка. Имаше нещо много изнервящо и зловещо в това да носи дреха на Катерина. Навеждаше я на мисълта, че някъде в съзнанието на Радецки разликата между тях двете започваше да се размива. Което почти сигурно щеше да я постави в опасна ситуация — по един или друг начин.

Той поклати глава и й отвори вратата.

— Раздадох повечето й дрехи, но запазих едно-две неща, в които обичах да я виждам. Не исках да измръзнеш днес, и този вариант ми се стори по-ненатрапчив, отколкото да ти купя нещо ново.

Тя застана на пръсти и го целуна по бузата.

— Много съобразително от твоя страна. Но виж какво, Таджо, не се чувствай отговорен за мен. Аз съм голяма жена и си имам собствена платинена кредитна карта. Не е необходимо да предугаждаш желанията ми. Привикнала съм да си ги задоволявам сама.

Тадеуш прие спокойно лекия упрек.

— Не се и съмнявам — каза той, докато й помагаше да се качи в колата. — Все пак, Каролайн, понякога трябва да позволяваш да те поглезят.

Намигна й и заобиколи, за да се качи на шофьорското място.

— Накъде сме тръгнали? — попита тя, когато се отклониха вляво от Курфюрстендам в посока към околовръстния път.

— Нали каза, че искаш да видиш как вървят нещата в моя бизнес — отвърна Тадеуш. — Вчера видя законната му страна. Днес ще ти покажа как пренасяме стока. Отиваме към Магдебург.

— Какво има в Магдебург?

— Ще видиш.

Скоро Тадеуш отклони колата от магистралата и взе няколко последователни завоя, докато накрая се озоваха на тих междуселски път, който се виеше покрай различни стопанства. След десетина минути пътят свърши на брега на някаква река. Тадеуш спря колата и каза: