Последно изкушение

— Така ли пренасяш стоките си? — попита учудено Карол.

Той кимна.

— Румънците са напълно корумпирани. Наркотикът се пренася през Черно море, пренасят го и китайците, като по този начин си плащат транспорта до някоя западна държава. Оръжията минават през Крим. Нелегалните емигранти идват в Букурещ или Будапеща с туристически визи. После ги товарим в контейнерите, митничарите слагат печати и ние ги откарваме, където пожелаят.

— Товариш хора в контейнери, където може да се наложи да прекарат със седмици?

Той се усмихна.

— Не е толкова страшно. Контейнерите ни имат специални въздушни филтри и химически тоалетни. Осигуряваме достатъчно вода и храна. Откровено казано, на самите тях им е все едно при какви условия ще пътуват, стига да се доберат до някоя подредена държава от Европейския съюз с добре организирана система за социално подпомагане и нестабилно правораздаване по отношение на репатрирането на емигранти, търсещи убежище. Това е и една от причините, поради която много от тях искат да живеят във вашата страна — той стисна леко пръстите й.

— Значи товарите всички на черноморските докове? И властите там си затварят очите? — Карол си каза, че дори като се има предвид възможността да се подкупят съответните служители, операцията изглежда доста рискована.

Той се засмя.

— Не, не е така. Когато контейнерите потеглят от Агигея, те са пълни с абсолютно законна стока. Само че аз притежавам една малка корабостроителница на петдесетина километра от Букурещ, близо до Гюргево. Там пристават корабите и товарите… как да се изразя? Товарите се коригират. Законната стока се пренася на товарни камиони. А пък нашите питомни митничари слагат отново печати, където трябва да се сложат — той пусна ръката й и я прегърна през раменете. — Виждаш ли колко ти се доверявам, след като ти разказвам всичко това?

— Виждам — кимна Карол, като се стараеше да прикрие възторга, който я обзе при мисълта за събраната ценна информация. — И по колко контейнера прекарваш наведнъж? — Каза си, че това е въпросът, който би задала делова жена като Каролайн.

— Между трийсет и четиридесет — отвърна той. — Понякога прекарваме много малко количество хероин на борда, но въпреки това за целта ни трябва цял отделен контейнер.

— Сериозна инвестиция — отбеляза Карол.

— Можеш да ми вярваш, Каролайн, всяка година контейнерите изплащат многократно разходите си. Това е много изгоден бизнес. Може би, ако нещата с нелегалните имигранти потръгнат, ще обмислим и още някаква съвместна дейност?

— Нямам други интереси — отвърна тя твърдо. — С наркотици не се занимавам, твърде рисковано е. Има прекалено много глупаци, които са убедени, че така ще припечелят лесно доста пари. Налага се да влизаш в делови отношения с всякакви боклуци, на които не може да се разчита. Хора, с които човек не би желал да живее в един град, камо ли пък да има с тях обща дейност. При това полицията обръща най-голямо внимание на търговията с наркотици.