Последно изкушение
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Тони Хил и Карол Джордан #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последно изкушение». Краткое содержание книги:
Мислите му бяха прекъснати от завръщането на доктор Вертхаймер.
— Материалите се разпечатват в момента — каза тя. — Става дума за списъци с имена и адреси, а понякога и кратки описания на понесените от съответните лица инквизиции.
— Странно как са оцелели архивите — отбеляза Тони.
Тя сви рамене.
— Няма нищо чудно. И през ум не им е минавало, че някой някога ще им иска сметка за стореното. Мисълта, че Третият райх ще рухне така цялостно, е била недопустима за всеки, който е бил част от структурите му. А когато истината е започнала да им се изяснява, било прекалено късно да се мисли за друго, освен за лично оцеляване. При това твърде скоро става ясно, че има прекалено много виновници, така че възмездието ще сполети само най-главните сред тях. Започнахме да подреждаме архивите през осемдесетте години, а след обединението успяхме да допълним и най-старите, които са били съхранявани на територията на Източна Германия. Радвам се, че са оцелели. Никога не бива да се забравят нещата, които са били извършени „в името на народа на Германия“.
— И какво точно е било причинявано на тези деца? — попита той.
Очите на доктор Вертхаймер помръкнаха.
— Имате предвид оцелелите ли? Отнасяли се с тях като с опитни зайчета. Повечето от тях са живели тук долу, в отделни килии или големи спални помещения. Персоналът наричал тази част от подземията „подводницата“. Нямало естествена светлина, децата губели представа от смяната на деня и нощта. Лекарите използвали това за провеждането на различни експерименти с ефекта на липсата на сън върху човешката психика. Променяли възприятието за продължителността на деня и нощта. Оставяли някое дете да спи три часа, после го събуждали и му казвали: „Вече е сутрин, ето ти закуската“. Два часа по-късно сервирали обяда. След още два часа — вечерята, после обявявали, че вече е мръкнало и гасели лампите. Или правели обратното — удължавали времетраенето на денонощието.
— И това са наричали „научни изследвания“, така ли? — попита Тони. Отвращението оставяше неприятен вкус в устата му. Мисълта, че представители на собствената му професия могат да паднат толкова ниско в отношението си към поверените им пациенти, никога не преставаше да го ужасява. Тези случаи го засягаха по ужасяващо личен начин, призоваваха във въображението му образите от някакъв кошмар, създаден от мъже и жени, които трябва да са вярвали в терапевтичните възможности на такива експерименти. Мисълта, че един идеал може да бъде опорочен до такава степен, беше ужасяваща, защото напомняше постоянно колко нестабилни са задръжките, създавани от цивилизацията.
— Това действително е било определяно като „научни изследвания“ — съгласи се тъжно доктор Вертхаймер. — Предполагало се, че резултатите от тях ще помогнат на военачалниците да преценят на какво натоварване може да издържи войската. Разбира се, всъщност всички тези опити нямали никакво практическо приложение. Били обикновена демонстрация на упражняване на власт над по-слабия. Лекарите осъществявали всякакви свои хрумвания, изпълнявали на практика своите представи за унищожение на човека. Тук има една килия, в която провеждали мъчения с вода. Била е сцена на невъобразима жестокост — и физическа, и психическа.
— Мъчения с вода ли? — трепна Тони, интересът му внезапно нарасна.
— Това не е единственото място, където са се провеждали. Всеизвестна е друга една килия в затвора Хоеншьонхаузен в Берлин — но тя е била предназначена за възрастни. Тук обект на експериментите били деца и теоретично целта била провеждане на опити — не разпити или наказания.
— А имало ли е случаи, когато са наливали насилствено вода в гърлата на децата? — попита Тони.
Доктор Вертхаймер се взираше смръщено в пода.
— Да. Провеждали са много серии подобни опити, чиято предполагаема цел е била да проверят способността на организма за физическа съпротива. Разбира се, много от децата умирали. Необходимо е учудващо малко количество вода, за да удавиш едно дете, ако водата се налива в дихателните пътища — тя тръсна глава, сякаш за да пропъди образите, извикани от думите й. — Използвали водата и за психологически експерименти. Не си спомням подробностите за тях, но и те са записани някъде в архивите.