Последно изкушение
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Тони Хил и Карол Джордан #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последно изкушение». Краткое содержание книги:
— Така е. Но това ми го поднесе за десерт. Основното беше далеч по-интересно.
— Да продължавам ли да гадая, или ще ми го кажеш? — Гласът на Тадеуш беше все още весел и жизнерадостен. Мрачната физиономия на Красич не можеше да угаси топлината на спомена за следобеда, прекаран с Каролайн.
— Търсил е нови данни за онзи мотор — Красич не счете за необходимо да уточнява повече. И двамата знаеха за какъв мотор става дума. — И е открил нещо много съмнително, Таджо.
Тадеуш свали крака на пода и седна с едно гъвкаво движение на тялото.
— Слушам — каза той. Изведнъж беше станал сериозен. Изтръгна се от блаженството на следобеда, за да се озове в неизбежния мрак на действителността.
— Моторът е английски, регистриран е като собственост на NCS, каквото и да е това.
— Отдел за противодействие на организираната престъпност — отвърна автоматично Тадеуш — мислите му препускаха и изпреварваха думите. — Но човекът, който го е карал, не може да е бил тук по служба, защото иначе Хаузер щеше да го установи, нали?
— Не съм много сигурен — отвърна Красич. — Ако става дума за сътрудничество с берлинския отдел за борба с организираната престъпност, Хаузер няма откъде да научи. Знаеш много добре от колко време се опитваме да пробием в този отдел, а още не можем да прокараме там свой човек.
Тадеуш сви гневно юмруци.
— И още не знаем кой е карал мотора, така ли?
— Не — потвърди Красич. — Виж какво, Таджо, тази работа изобщо не ми харесва. Прекалено много английски връзки се събраха — той започна да изброява на късите си, месести пръсти. — Първо, Катерина загива при катастрофа с някакъв британски полицейски мотор. Второ, Колин Озбърн загива при някаква престрелка, която изглежда все по-съмнителна, и проваля края на канала ни в Англия. Като си помислиш, никой не знае какво всъщност е станало с Колин. Приличаше на гангстерска екзекуция и ченгетата също го представиха така. Но никой не признава да го е сторил, което според мен е подозрително. На всичкото отгоре се появи и тази англичанка, която е копие на Катерина и същевременно може да предложи разрешение на всичките ни проблеми. Звучи прекалено добре, за да е истина — заключи той с непоклатима увереност.
— Всичко, което казваш, е вярно — призна Тадеуш. — Но обяснението ти не е единствено възможното. Тези неща се поддават и на друга интерпретация. Първоначално ти сам предположи, че моторът може да е бил каран от британски полицай в отпуск, който е изчезнал, защото не можел да си позволи да разберат, че е карал служебния мотор в Берлин. Убиецът на Колин се спотайва, защото той има бизнес партньори, които биха отмъстили за смъртта му — просто защото ще държат да докажат, че няма да допуснат да им се пречи. Хора като Каролайн например. Освен, разбира се, ако самата Каролайн не е наредила да го убият, за да елиминира нискокачествената конкуренция. Аз също мисля, че тя може да бъде опасна, но не по причините, които изтъкваш ти, Дарко. Тя е човек като нас. Държи се като преуспял престъпник. Отношението й към заобикалящия свят е това на престъпник. А жените, които успяват да си проправят път в нашата работа, трябва да бъдат два пъти по-безжалостни от мъжете.
Той стана, отиде до барчето с напитките, и си сипа малка чаша ябълкова ракия.
— Дарко, знам, че според теб не бива да й се доверяваме, но това се дължи само на удивителната й прилика с Катерина. Ако беше грозна като смъртта, ти не би се държал толкова мнително.
— Така е, дума да не става. А ти самият не намираш ли, че външният й вид дава достатъчно основание да бъдем подозрителни? — попита невярващо Красич.
— Не. Мисля, че това е типичен случай на ирония на съдбата. Сигурно бих й се доверил по-бързо, ако външният й вид беше по-различен — допълни той, съзнавайки дълбоко в себе си, че това не е истина. Но нямаше намерение да издава пред Красич слабостите си. Тогава дългогодишният опит го наведе на една мисъл. — Дарко, нали ти я следиш?
Красич го изгледа стреснато.
— От къде знаеш? Забелязала ли е? Каза ли ти нещо?
Тадеуш се засмя на глас.
— Не, нищо не е казала. Предположих. Е, направила ли е нещо подозрително?
Красич го изгледа виновно.
— Нищо, само пазарува. Освен това ходи всеки ден в оня лъскав дамски фитнес на Гизебрехтщрасе.
— Е, това определено е подозрително — жена, която държи да бъде във форма. И така, не виси по барове, където се срещат ченгета, нито пък се опитва да избяга на твоя човек?