Последно изкушение

Мечтаеше да направи нещо изключително, с което да спечели уважението им. Но ако продължаваха да му възлагат слугинската работа, нищо такова не би могло да се случи. Да вземем например последната задача, с която го натовари Петра. Как би могъл да открие човек, комуто Дарко Красич би поверил грижата за онова дете? Прерови данните за всички познати сътрудници на Красич из досиетата, но повечето от тях бяха от хората, на които човек не би поверил кучето си, докато отиде да пикае, камо ли пък да им остави дете. Тогава му хрумна блестящата идея да потърси дали някакви роднини на сърбина не живеят наблизо. Имаше представа от балканските стереотипи, подобни на италианските — хората от този регион бяха по-склонни да се доверяват на роднини, отколкото на който и да било друг.

И така, той се рови цяла вечност из общинските регистри, опитвайки се да намери човек, който да е кръвен роднина на Красич. Списъци на имиграционните служби, на данъчните служби, регистри на недвижима собственост — на нито едно от тези места не можа да открие нищо. Сега вече се обаждаше по телефона и разпитваше в местните полицейски участъци. Беше прехвърлил цял Берлин и минаваше към областта Бранденбург.

Задраска поредния номер в списъка си и набра следващия — на един участък в северните предградия на Ораниенбург, близо до някогашния концентрационен лагер Заксенхаузен. Когато оттатък вдигнаха слушалката, той започна да рецитира предварително подготвената си реч:

— Обаждам се от берлинския отдел за борба с организираната престъпност. Опитвам се да открия човек, свързан с едно лице, което ние в Берлин разработваме — сърбин, на име Дарко Красич. Знам, че шансът е малък, но въпреки това проверявам.

— Почакайте, ще ви свържа с човека, който може да ви помогне.

Настана мълчание, после някой отново проговори в слушалката.

— Детектив Шуман — гласът звучеше така, като че ли събеседникът му дъвчеше много хрупкави бисквити.

Акулата изрецитира отново речта си на фона на шумното дъвчене.

— Говорите за чичото на Радо, нали? — отвърна за негово удивление Шуман. — Пък може и да му е братовчед или нещо подобно, кой ги знае тези сърби.

— Знаете за кого говоря, така ли? — попита развълнувано Акулата.

— Разбира се, как да не знам. Нали това ми е работата — да знам какви са връзките на хората в моя район.

— И кой е този Радо?

— Радован Матич. Второстепенен престъпник, първокласна гад. Още преди четири години, когато беше непълнолетен, го заковах за намерение да разпространява хероин. Но присъдата беше само с възпитателен характер. После се насочи към Берлин. Напоследък рядко го виждаме тук.

— И той е племенник на Дарко Красич, така ли? — Акулата се опитваше да потисне явното вълнение в гласа си.

— Струва ми се, че баща му и Дарко са братовчеди.

— А баща му още ли живее в Ораниенбург?