Вратата на Абадон

— Пазете се, капитане.

— Вие също, господин Бака.

— И още нещо — добави той. — Съжалявам, че ви забърках в това.

Сега бе неин ред да се усмихне. Изглеждаше уморена. И остаряла.

— Не вие взехте решенията — отбеляза тя. — Ако ще плащам за греховете си, поне нека да са моите грехове.

Погледът ѝ отскочи от терминала към нещо встрани от екрана. Тя стисна устни и изведнъж връзката прекъсна. Бика трябваше да положи огромни усилия да не ѝ позвъни пак само за да се увери, че не се е случило нещо. Но нямаше време. Трябваше да бърза. Опита да се свърже с Руис, после с Чен, но не успя. Чудеше се колко ли поддръжници от висшия офицерски състав е успял да си осигури Ашфорд. Изруга, че бе допуснал капитанът да се измъкне от вниманието му. Но бе твърде зает…

Повика Сам и още щом набра номера ѝ, тя се появи на екрана.

— Имаме проблем — поде той. — Ашфорд се опитва да превземе кораба. Вече е сложил ръка на службата за охрана.

— И на инженерния отсек — добави Сам.

Бика облиза устни.

— Къде си, Сам?

— Сега ли? Странно е, че ме питаш. В инженерния. Ашфорд си тръгна преди около пет минути. Оставил е малък списък с желания, които би искал да му изпълня, и около двайсетина въоръжени до зъби типове. Човече, този нещастник е пълна фъшкия. Сериозно. И преди едва го търпях, но… Иска от мен да нападна Пръстена. Сещаш ли се за твоята идея с лазера? Готов е да го използва, но с максимална мощност.

— Майтапиш се.

— Ни най-малко.

— Решил е да си пробие път със сила към дома?

— Нарича го спасяване на човечеството от извънземна заплаха — отвърна Сам с меден гласец. Но очите ѝ гледаха твърдо.

— Е, добре — въздъхна Бика, макар нищо да не беше добре.

— Той не ти мисли доброто. На сигурно място ли си?

Бика погледна към единия и другия край на коридора. Нямаше нищо подходящо за прикритие. А дори и да имаше, той беше сам, в модифициран ремонтен механобот, парализиран от гърдите надолу.

— Не — отвърна искрено. — Мисля, че не съм.

— Значи е време да се размърдаш.

— Няма къде да ида — призна Бика.

Някой от другата страна на връзката извика и Сам вдигна глава.

— Опитвам се да събера всички техници — извика в отговор тя. — Нещата малко се пообъркаха. Имаме проблеми със законите на физиката, ако не сте забелязали. Изглежда са се променили.

Първият глас извика отново. Бика не чуваше думите, но позна тембъра. Беше Гарза. Младежът, който винаги носеше кафе на хората от дежурната смяна в канцеларията. Бика съжали, че не е имал възможност да го опознае по-добре. Особено след катастрофата би трябвало да обръща повече внимание на служителите си. Да усети накъде вървят нещата.

Това беше негова грешка. Всичко бе негова грешка.

Сам отново погледна към екранчето. Към него.

— Добре, сладурче — рече тя. — Време е за действие. Насочи се към второ ниво, секция М. Там има няколко празни склада. Кодовете на вратите са с фабрична настройка. Само нули.

— И защо така?

— Защото вътре няма нищо, така че не очаквай от когото и да било да си играе да променя паролите. Сега ли трябваше да разпитваш?