Мястото на екзекуцията
- Автор: Макдермид Вэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мястото на екзекуцията». Краткое содержание книги:
Четири месеца по-късно имаха договор с издателство, а Катрин бе успяла да получи разрешение за шестмесечен творчески отпуск. Сега най-сетне бе в Скардейл — този път вече като участник в драмата, която бе повлияла толкова силно на младостта й.
3.
Февруари 1998 г.
Джордж Бенет се взираше в собственото си отражение в кухненския прозорец. Сенките на градината отвън плуваха на фона и омекчаваха някои от бръчките, които изминалите тридесет и пет години бяха изкопали. Изчезването на Алисън Картър беше първият случай, който му бе докарал безсънни нощи, но далеч не и последният. А сега тя бе отново тук, отново бе му отнела съня през тази студена зимна нощ. Пет и половина сутринта — и никакъв шанс да потъне отново в забвение.
Копчето на електрическия чайник щракна, когато се изключи и Джордж се върна към студения, флуоресциращ свят на кухнята. Сипа вряща вода върху пликчето чай в чашата си и се зае да го натиска с лъжицата, за да стане чаят възможно най-силен. Прекалено много години бе пил чай в стола на управлението — и от там му бе останал вкусът към чай със силен танинов вкус и портокалов аромат. Извади млякото от хладилника и капна в чая съвсем мъничко — колкото да го охлади дотам, че да може да се пие веднага. После седна на кухненската маса и се уви по-плътно в халата си. Посегна към пакета цигари пред себе си и запали една.
Сега, когато предстоеше Катрин Хийткоут за първи път да му вземе истинско интервю, Джордж бе станал плячка на съжаления. Винаги досега бе избягвал да говори за този случай. Раждането на Пол му се бе сторило идеалното приключване, символ на ново начало, възможност да остави спомена за мъките на Рут Картър за гърба си. Разбира се, не стана толкова лесно и бързо. В полицейската рутинна работа имаше прекалено много задължителни подробности, които не му позволиха да прогони веднага Алисън Картър от всяко ъгълче на паметта си. Но бе успял да изпълни решението си да не говори за случая.
Никой от колегите му не можа да си обясни това негово мълчание по случай, с който всеки от тях би се гордял и би се хвалил при всяка възможност. Само Ан бе схванала напълно какво го бе подтикнало да вземе такова решение — дълбокото лично убеждение, че все пак се бе провалил. Въпреки че бе успял да се пребори с привидно непреодолими препятствия, за да разреши загадката около изчезването на Алисън и да събере достатъчно доказателства, за да бъде обесен виновникът, Джордж продължаваше да се измъчва, защото бе убеден, че разрешаването на случая му е отнело прекалено много време. Рут Картър бе преживяла дълги, мъчителни седмици, изпълнени с несигурност и лъжливи надежди, вкопчена в мисълта, че дъщеря й все пак може да е жива. Не само това — Филип Хокин се бе радвал на свободата по-дълго, отколкото заслужаваше. Беше ял храната, сготвена от жена му, беше спал спокойно през нощите, когато страхът я бе държал будна, бе се разхождал из земите си със самоувереността на собственик, убеден, че е успял да се измъкне безнаказано. Джордж се обвиняваше, че бе допуснал Хокин да се наслаждава дори на толкова кратък период на сигурност.
Затова се бе съпротивлявал на всякакви опити да го накарат да говори за случая. Бе прогонил няколко души, които имаха желанието да опишат случая, видян през неговите очи. Дори онзи лешояд Дон Смарт, който преживяваше от проследяване на линейки, бе решил, че е в правото си да се яви на прага на дома му и да претендира за времето и мислите му. Тези претенции бяха поне лесни за отхвърляне, помисли Джордж с горчива усмивка.
Иронията в тази история беше, че тъкмо обичта, която му помогна да продължи по пътя си, бе го принудила да се предаде. Още когато Пол каза на него и на Ан, че сестрата на Хелън живее в Скардейл, Джордж бе разбрал, че ако отношенията между сина му и тази жена бяха наистина толкова сериозни, той ще трябва да наруши решението си никога да не отива по онези места. Засега повод още нямаше. Но той знаеше, че скоро бракоразводното дело на Хелън ще приключи окончателно, и подозираше, че тя и Пол ще побързат да се оженят почти веднага след това. Това означаваше, че ще трябва да се запознае със сестрата на Хелън — единствената й жива роднина, и че няма да може да се измъква до безкрайност от посещение в Скардейл.