Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
Тим и Лекс се сгушиха един до друг до металното бюро на пазача, а Грант взе радиостанцията, оставена на бюрото, и започна да превключва каналите.
— Ало, обажда се Грант! Има ли някой там! Ало!
Лекс се наведе и се опита да надникне зад бюрото, но Грант я хвана за ръкава.
— Престани!
— Умрял ли е? Какво е това по пода? Кръв ли?
— Да.
— А защо не е червена?
— Ти си патологичен случай — каза Тим.
— Какво е това „патологичен случай“? Аз не съм.
Радиото изпука и се чу глас:
— Боже мой, Грант, вие ли сте?
— Алън? Алън?
Беше гласът на Ели.
— Тук съм — отвърна Грант.
— Слава Богу — въздъхна Ели. — Добре ли си?
— Да, нищо ми няма.
— Ами децата? Виждал ли си ги?
— Децата са при мен — рече Грант. — И те са добре.
— Слава Богу!
Лекс запълзя по пода, опитвайки се да заобиколи бюрото. Грант я плесна по глезена.
— Веднага ела тук.
— … лън, къде се намирате? — изпука радиостанцията.
— Във фоайето. Във фоайето на централната сграда.
— Боже мой, ами че те са тук! — възкликна Ву по радиото.
— Слушай, Алън — каза Ели. — Рапторите избягаха. Могат да отварят врати. Възможно е да са влезли и в сградата за посетители.
— Страхотно. А вие къде сте?
— В хижата.
— Ами другите? Къде са Мълдун и останалите?
— Няколко души загинаха. Но всички други са в хижата.
— Телефоните работят ли?
— Не. Цялата система е изключена. Нищо не работи.
— А как ще я задействаме?
— Опитваме се…
— Трябва да я включим незабавно — каза Грант. — Иначе след половин час рапторите ще бъдат на сушата.
Той започна да им обяснява за кораба, но Мълдун го прекъсна:
— Май не разбирате, доктор Грант. Ние тук, в хижата, не разполагаме с половин час.
— Как така?
— Рапторите тръгнаха да ни преследват. Сега има два на покрива на хижата.
— И какво от това? Нали не могат да влязат?
— Очевидно могат — каза Мълдун и се закашля. — Никой не е очаквал животните да се качат на покрива. — Радиостанцията изпращя. — … кой е посадил дърво съвсем близо до оградата. Рапторите са се прехвърлили през нея и са се покатерили на покрива. По металните решетки на капандурите би трябвало да тече ток, но в момента захранването е изключено и динозаврите прегризват решетките.
— Прегризват решетките ли? — не повярва Грант. Смръщен, той се опита да си го представи. — Бързо ли?
— Челюстите им са невероятно силни — обясни Мълдун. — Приличат на хиени, могат да прегризат стоманата и… — Гласът му изчезна за миг.
— Бързо ли? — повтори Грант.
— Предполагам, до десетина-петнайсет минути ще нахълтат в хижата през прозореца на покрива. А щом влязат… О, чакайте малко, доктор Грант…
И връзката прекъсна.
Рапторите вече бяха прегризали първия прът от стоманената решетка на прозореца над леглото на Малкълм. Един от тях хвана края на пръта и го задърпа към себе си. После стъпи с мощния си заден крак върху стъклото и то се разби с трясък, а парчетата се посипаха долу по леглото. Ели се пресегна и махна от чаршафите най-големите парчета стъкло.
— Боже, колко са грозни — въздъхна Малкълм, загледан нагоре.
През дупката на прозореца вече чуваха сумтенето и ръмженето на рапторите, а също и скърцането на зъбите им по металните пръти. Вторият прът все повече изтъняваше и по него се виждаха сребристите следи от зъби. По чаршафите и нощното шкафче закапа пенеста слюнка.
— Засега не могат да влязат — каза Ели. — Но ще успеят, ако прегризат още една пречка.
— Дали Грант няма да стигне до бункера с генераторите… — обади се Ву.
— Майка му стара — изруга Мълдун и закуцука из стаята на изкълчения си глезен. — Невъзможно е да се добере дотам толкова бързо. Няма да успее да включи захранването, дотогава рапторите ще влязат.
— Ще успее — изхриптя Малкълм, гласът му едва се чуваше.
— Какво каза? — попита Мълдун.
— Че ще успее… — повтори Малкълм.
— Ще успее какво?…
— Ако им отвлечем… вниманието.
Той примижа от болка.
— Как да им отвлечем вниманието?
— Идете при… оградата…
— И какво да правим?
— Проврете… ръце… през решетките.