Том 5 (Исторически драми) [bg]

а неговата си остана в него,

скрепена като слънцето в небето,

и цялото ни рицарство пое,

огреяно от неговия блясък,

към подвизи! Той беше огледало,

което нашата младеж държеше

пред себе си; безногите еднички

не ходеха със неговата стъпка;

дори скороговорката, с която

природата смутила бе речта му198,

се бе превърнала във говор, свойствен

на храбрите, и много млади хора,

говорещи спокойно и без напън,

заменяха предимство с недостатък,

та по да му приличат. Тъй, във говор,

във навици, в походка, в бойни хватки,

в забави, във прищевки на кръвта,

във всичко, да, той беше огледало,

учебник, образец, настолна книга

за другите. И него, Боже, него!…

О, чудо на човешката природа!

Да изоставите самата доблест

сама да се сражава в страшна битка

с по-силен враг, в която нищо друго

не е могло да бъде защитено

освен звука на прозвището Хотспър!

Недейте го обижда след смъртта му,

показвайки по-вярна свойта чест

към другите, отколкото към него!

Архиепископът и лорд-маршалът

са силни. Да се бият и без вас!

Да беше имал сладкият ми Хари,