Том 5 (Исторически драми) [bg]
- Автор: Шекспир Уильям
- Серия: Шекспир. Събрани съчинения #5
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: „Захарий Стоянов“
- ISBN: 9549559564
- Переводчик: Валери Нисимов Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Том 5 (Исторически драми) [bg]». Краткое содержание книги:
ФАЛСТАФ
Мистър Гауър, мога ли да ви поканя на обяд?
ГАУЪР
Благодаря ви, но негова милост се нуждае от мене. Съжалявам, сър Джон.
ВЪРХОВНИЯТ СЪДИЯ
Сър Джон, вие се бавите твърде много тук, а трябва да набирате войници из графствата по пътя си.
ФАЛСТАФ
Ще вечеряте ли с мене, мистър Гауър?
ВЪРХОВНИЯТ СЪДИЯ
Кой простак ви е учил на държание, сър Джон?
ФАЛСТАФ
Мистър Гауър, той трябва да е бил простак, щом неговото държание не ми подхожда… (към върховния съдия) Това се казва майсторска фехтовка, милорд. Так-так, и много ви здраве!
ВЪРХОВНИЯТ СЪДИЯ
Да ти даде Бог ум и разум, сър Джон! Ти си един огромен глупак!
Излизат.
Втора сцена
В дома на принц Хенри.
Влизат Принц Хенри, Пойнс и други.
ПРИНЦ ХЕНРИ
Бог ми е свидетел, ужасно съм уморен.
ПОЙНС
Наистина ли? Не предполагах, че умората може да възпре особа с така висока кръв.
ПРИНЦ ХЕНРИ
Честна дума, не ми се пие, макар че от това признание бледнеят краските на моето величие. Не е ли под моето достойнство това, че ми се иска само кана леко пиво?
ПОЙНС
Разбира се. Един кралски син не бива да бъде дотам безразборен във вкусовете си, че да си спомня за една тъй слабовата напитка.
ПРИНЦ ХЕНРИ
Тогава, изглежда, жаждата ми не е била зачената по кралски, защото, честна дума, в момента си спомням за това нещастно човешко откритие, лекото пиво. Но наистина тези низки склонности ме скарват с моето величие. Какво падение е за мене например, че помня твоето име; или това, че утре ще те позная, като те видя; или че съм забелязал колко чифта копринени чорапи притежаваш, тоест, че имаш освен тези още едни, които бяха някога с цвят на праскова; или че водя инвентара на твоите камизоли от холандски лен, възлизащ на една за излишество и една за носене. Но по този въпрос пазачът на тенисното игрище е по-добре осведомен от мене, защото знае, че ризите ти са в отлив, когато не се мяркаш с ракета на него, както от дълго време не си се мяркал, тъй като морето на страстите е погълнало холандските ти територии. И един Господ знае дали децата, дето са врекнали от разрухата на твоето ленено богатство, ще влязат в царството му. Но, както казват бабите, „децата вина нямат“ и затова светът расте и родовете стават все по-могъщи.
ПОЙНС
Как зле се свързват с ратните ви трудове тези празни приказки! Кажете ми колцина дори млади принцове биха говорили така, ако бащите им бяха болни, както е вашият сега?
ПРИНЦ ХЕНРИ
Да ти кажа ли нещо, Пойнс?
ПОЙНС
Да, разбира се, и дано бъде нещо истински добро!
ПРИНЦ ХЕНРИ
Достатъчно добро е за един необработен ум като твоя.
ПОЙНС
Казвайте го. Ще гледам да издържа на удара му.
ПРИНЦ ХЕНРИ
Вярвай ми, не върви да се показвам печален сега, когато баща ми е болен. Макар че, ще ти призная като на приятел — защото скланям да те наричам така, по липса на по-добър, — че бих могъл да бъда печален, и то искрено.
ПОЙНС
Ще ви е доста трудно по този повод.
ПРИНЦ ХЕНРИ
Бога ми, ти ме смяташ така записан за непоправимо коравосърдечие в дяволския тефтер, както сте вие двамата с Фалстаф. Но кой какъв е, ще се разбере накрая. Казвам ти, че тайно сърцето ми кърви, загдето баща ми е тъй болен. Това, че дружа с негодници като тебе, ми отнема всяка възможност да проявя скръбта си.
ПОЙНС
И защо?
ПРИНЦ ХЕНРИ
Какво би си помислил ти, ако почна да плача?
ПОЙНС
Че сте царствен лицемер.
ПРИНЦ ХЕНРИ
Всеки би си помислил същото и ти си за облажаване, задето мислиш винаги това, което мислят всички; досега ничий друг ум не е следвал утъпканите пътища по-добре от твоя. Наистина всеки на тоя свят ще ме помисли за лицемер. А какво принуждава твоята достопочтена мисъл да ме мисли за такъв?