Повелител на сенките [bg]

— Най-страхотните плъхове — заяви тя, доволна, че в крайна сметка няма да им се наложи да останат в някой пансион.

— Представи си малките им, космати телца, шаващи около теб. — Джулиън се беше обърнал към нея и я гледаше, полуусмихнат. Като малка, Ема ужасно се страхуваше от плъхове и всякакви гризачи.

Тя седна в леглото и го изгледа свирепо.

— Защо се опитваш да ми развалиш хубавото изкарване?

— Е, ако трябва да сме справедливи, това не е ваканция. Не и за нас. Това е мисия. Предполага се, че търсим нещо, което да ни даде идея къде би могла да е отишла Анабел.

— Не знам — отвърна Ема. — Това място изглежда така, сякаш е било изцяло обновено. Било е построено толкова отдавна, откъде можем да сме сигурни колко е останало от първоначалната къща? А и не мислиш ли, че Малкълм би прибрал всичко важно в къщата си в Лос Анджелис?

— Не е задължително. Според мен тази къщурка е била специална за него. — Джулиън пъхна палци в халките за колан на дънките си. — Виж само как се е грижил за нея. Тази къща е нещо лично. Тя е дом. Не като онова чудовище от стъкло и стомана, в което живееше в Лос Анджелис.

— В такъв случай предполагам, че ще е най-добре да започнем с претърсването. — Ема се опита да придаде ентусиазирано звучене на гласа си, но в действителност беше изтощена. Безсънната нощ, дългото пътуване с влака, тревогата й за Кристина — всичко това бе изцедило силите й.

Джулиън я погледна изпитателно.

— Ще направя чай — заяви той. — Това ще помогне.

Ема сбърчи нос насреща му.

— Чай? Решението ти е чай? Та ти дори не си англичанин! Просто прекара два месеца в Англия! Как успяха да ти промият мозъка?

— Не обичаш кафе, а се нуждаеш от кофеин.

— Получавам кофеина си така, както правят всички нормални хора. — Ема махна с ръце и отиде в кабинета. — От шоколад!

Зае се да отваря чекмеджетата на бюрото едно по едно. Бяха празни. Прегледа етажерките — там също нямаше нищо интересно. Понечи да прекоси стаята, за да отиде в дрешника, когато чу как нещо изскърца. Върна се и коленичи, отмятайки чергата настрани.

Подът беше от дъбови дъски, ала там, където бе постлана чергата, имаше квадрат от по-светло дърво и едва забележими черни линии, очертаващи врата в пода. Ема извади стилито си и допря върха му до него.

— Отвори се — прошепна, докато рисуваше руната.

Разнесе се звук сякаш нещо се раздра, дървото се пръсна на парчета в облак от стружки и политна в дупката, разкрила се отдолу. Тя се оказа малко по-голяма, отколкото Ема бе очаквала, и вътре имаше няколко малки книги, както и по-голям, подвързан с кожа том. Ема присви озадачено очи. Книга с магии?

— Да не би току-що да взриви нещо? — Джулиън се появи на прага, на бузата му имаше черно петно. Погледна над рамото й и подсвирна. — Класически тайник.

— Помогни ми да извадя нещата оттук. Ти вземи голямата книга. — Ема взе трите по-малки томчета; бяха подвързани със захабена кожа, страниците им бяха опърпани, а на гръбчетата им бяха отпечатани инициалите МФБ.