![Виелица на сенките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/3/4/vielica-na-senkite-bg-download.jpg)
Виелица на сенките [bg]
- Автор: Пехов Алексей Юрьевич
- Серия: Хрониките на Сиала #3
- Язык: болгарский
- Год: @Фен превод
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Виелица на сенките [bg]». Краткое содержание книги:
Аз отново се подчиних на волята на Гло-гло и просто тичах след него. Гоблинът стигна до кръстовище, зави няколко пъти и се озовахме в коридора, който вървеше успоредно на онзи, в който се натъкнахме на преследвача си.
— Този Първи си мисли, че е по-умен от мен — неочаквано се захили старият шаман.
Явно беше превъртял! Намерил време да се радва!
Причината за радостното настроение на гоблина разбрах няколко секунди по-късно — в стената зееше огромна дупка, появила се тук благодарение на гоблинското шаманство, и след като минахме през нея, се озовахме в коридора, от който преди малко трябваше да бягаме.
— Сега направо… надясно… направо, минаваме четири пресечки… така… трета… четвърта… на петата наляво…
Бях шокиран как гоблина, идвал тук само веднъж, беше запомнил толкова точно маршрута. Изскочихме на доста голяма кръгла площадка, от която тръгваха шест прохода, и се втурнахме напред.
— Третият от дясната страна!
Но не стигнахме до желания проход, тъй като Гло-гло изсъска:
— Замръзни и дори не дишай!
Погледнах към шамана, превърнал се в някакво подобие на статуя. Какви ги вършеше? После погледът ми се премести от гоблина към центъра на площадката. Там от нищото се беше появило нещо зелено, кръстоска между огромен сапунен мехур и паяк, с единствената разлика, че вместо крака съществото имаше шест или осем броя човешки ръце. Не забелязах нито глава, нито очи, нито уста. Съществото седеше с подвити под него ръце-крака и тихо гъргореше.
— Гарет, не мърдай и мълчи — гоблинът не откъсваше поглед от паяка. — Ако не се движим, няма да ни докосне.
— Какво е това? — прошепнах предпазливо.
Гоблинът не счете за нужно да ми отговаря. Тогава на площадката, с копието в готовност, се появи много доволния от себе си орк. Забелязвайки паяка, Ловецът на мига се охлади и също спря. Паякът скочи на крака (или по-скоро на ръце), премести се няколко ярда към орка и отново седна на земята, очевидно загуби от поглед застиналата плячка. Първият ни хвърли яростен поглед с жълтите си очи и аз въпреки катастрофалната ситуация (съдейки по вида на гоблина и орка) не можах да устоя и му намигнах. Като че ли моят жест разстрои орка до невъзможност и той изръмжа. Паякът веднага се придвижи още няколко метра към него и Ловецът трябваше да млъкне. Хм, забавно, значи рискуват точно като нас, като слизат в лабиринта за главите ни.
Гло-гло отново започна да шепне под нос, а после направи нещо като щракане с пръсти. И го направи въпреки факта, че глупавите ръкавици все още бяха на ръцете му. Оркът изкрещя изненадано и подскочи цял ярд, сякаш му бяха забили гореща игла в задника. Паякът бързо се втурна напред и го сграбчи с всичките си осем ръце. Какво се случи по-нататък не видях, защото с всички сили тичах след Гло-гло. Мисля, че оркът не беше за завиждане. Е, отървахме се от единия Ловец и сега бяха останали трима. Накрая Гло-гло реши, че след толкова дълъг пробег няма да е лошо да отдъхнем и спря на едно от кръстовищата.
— Какво… беше… това? — гълтайки на пресекулки въздух, попитах аз.
— Това? Ами има… такова чудо… в храстите. Появило се… след като… елфи и орки експериментирали с бойно… шаманство. Накрая се получило това чудо. По принцип то е напълно безопасно.
— Ти май каза същото и за онези четириръките.
— Не, това наистина е безопасно. Главното е да не го закачаш. Мехуротърбуха просто много държи на своята територия и счита всички стъпили на нея за врагове. Така че не трябва да се движиш, а само да изчакаш, докато се махне. Той дори не яде никого, просто го сдъвква на каша и след това го изплюва.
— Много обнадеждаваща перспектива — да те превърнат в каша. Между другото, страхотно се справи с този орк.