![Диамантен меч, дървен меч [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/1/diamanten-mech-drven-mech-bg-download.jpg)
Диамантен меч, дървен меч [bg]
- Автор: Перумов Николай
- Серия: Летописите на Разлома #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Диамантен меч, дървен меч [bg]». Краткое содержание книги:
Техните възгледи се променят, нагаждат се към обстоятелствата, обичаите им се оформят според посоката на вятъра дори. Човеците приемат само онези навици, които са им изгодни... и накрая печелят.
- Но за сметка на същата тази чест, за която спомена - наду се Сидри.
- Ала ни надвиха - възрази Тави. - Надвиха всички!
- Не е задълго, уверявам те! - изпръхтя яростно джуджето.
- Отдавна чувам такива речи - студено отвърна девойката. - Още от малка. И преди мен все така са разправяли - Хуманусите няма да ни командват дълго... Свободата иде! Знаеш ли колко народ са идвали при моя Наставник с подобни слова на устата? И от нашите мнозина мислеха така, готвеха се за война, която всеки миг щяла да избухне и да катурне властта на хуманусите, да попилее тиранията им... Повечето от тях бяха много по-талантливи от мен в магията. Бяха мои приятели. Знаеш ли къде са сега? Костите им гният в мазетата на седмоцветните кули!
- Значи има за кого да отмъщаваш! - викна Сидри. - Не ме карай да мисля, че вървя към опасностите в компания на страхливка!
Гласът на Тави стана мек и ласкав:
- За да отмъстя, о, храбрецо Сидри, трябва да остана жива до деня на отмъщението. Истинското отмъщение. То не се състои в една-две стрели от засада в гърлото на този или онзи маг, който като нищо може да ги изпепели, преди да го достигнат. Това не е мъст, а повод да увисна с главата надолу на някой кръстопът с изкарани черва от разпрания корем. Нима ще съм отмъстила?
Джуджето изпъшка ядно и задъвка брадата си. Внезапно се обади Кан-Торог.
- Сидри, много се чудя - посочи той стените, - странно е да има само победи. Не е разумно, нито правдиво. Дану нали по едно време нахлуха в Цар-планина? Смешно е да се премълчава. Пораженията учат повече от победите.
Лицето на джуджето се изкриви.
- И какво като нахлуха! Ние ги изхвърлихме от пещерите си!
- След три години битки - вметна Тави злорадо.
- Те вас също - напомни Кан. - Върнаха си Аела. Виж какво, Сидри, приятелю, историята на тази прочута война у нас. Волните, върви заедно с читанката. Изучаваме всеки ден, всяка схватка. И всеки от нас знае с какво свърши всичко.
- С взаимно обезкървяване - намеси се пак Тави.
- Точно така. И когато сключихте мир, възстановихте старите граници и древни съглашения. Те изгориха Аела, а вие напуснахте Цар-планина. Каменният престол почти загина, и царските родове оредяха като листа пред зима...
- Дану също си изпатиха - упорито изръмжа джуджето.
- Вярно е - съгласи се Кан. - Накрая имаха едва няколко хиляди боеспособни души. От север пъплеха орки и гоблини, от изток започнаха набези на елфите. Всичко свърши под петата на хуманусите. Всички попаднаха в ярема.
- Вие, горделивците, също - изфуча Сидри, морав от гняв.
- И ние също - печално кимна Кан. - Само дето постъпихме по-умно. Не се бихме против непобедимото. Не приехме удара с гърди, а го оставихме да се плъзне по косо поставения щит...
- За да падне тежестта на този удар върху другите! - изстреля Сидри, сякаш плюеше в лицето на Волния.
Кан-Торог отново не се ядоса. Само вдигна рамене:
- Никой не ви пречеше да направите същото. Тогава хуманусовата ярост и мощ щеше да се обърне против нас.
- Има една такава думичка - „съвест"! И още една - „гордост". Без тях остават други две - „срам" и „позор"!
Джуджето бе освирепяло, готово да се нахвърли срещу Волния с юмруци.
- Сидри! Кан! - рязко се намеси Тави. - Опомнете се! Време е да почиваме, а не да се дуете като петли! Надявам се, че не сте забравили къде се намираме? Хайде, бъркайте в дисагите за храна. Лично аз ще ям, спорове и разправии не ме засищат. А после ще спя. Ако ще се препирате, идете някъде другаде!
ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Момичето Дану не изкара в каменната гробница достатъчно дълго, за да измръзне съвсем.
- Излизай! Бързо!
В коридора стояха трима души в алени плащове. „Охо! Магове от трето ниво!"
- Мърдай, данке! По-живо!
„Нещо се е случило. Иначе не биха ме извадили от килията толкова скоро. В никакъв случай. Те знаят, че колкото по-дълго изкара нещастникът в тъмницата, толкова по-податлив става. Имат опит. А защо сега..."
- Не се върти като крастава, мърло! Стой спокойно! Алените вълшебници бързаха - използваха заклинание за пренасяне. Ахата отново изпита неприятните усещания - първо бе обградена от ледена тъма и бодлив вятър от всички страни, дори сякаш и отвътре, а после изведнъж се озовава в средата на разжарена ковашка пещ. Накрая всичко секна, както винаги -внезапно. Бе станало за по-малко от миг, макар че бе трудно да повярва на инстинктите си.