Републиката на крадците [bg]

— Ясно. От това си бягала и си приела предложение да пребиваваш временно в Картейн?

— Тъкмо си заминавах от Винтила. В един миг бях сама в каруцата, а в следващия разговарях с един Вързомаг.

— Имам представа какво значи това. — Локи пое дълбоко въздух, преди да зададе следващия въпрос. — И са ти казали, че ние с Джийн вече сме поели тази работа? Имам предвид, че ще те изправят срещу нас.

— Казаха ми го.

— Преди…

— Да, преди. И аз се съгласих да поема работата въпреки всичко. Искаш ли да спрем, за да помислиш усилено, много усилено, преди да продължим с този въпрос?

— Аз… Права си, няма причина да казвам каквото и да е.

— Ние не сме врагове, Локи. Съперници сме. Несъмнено ситуацията е позната и на двама ни. Кажи ми сам — а как щеше да реагираш, ако местата ни бяха разменени?

— Ако не бях казал „да“, сега щях да съм мъртъв.

— Е, ако пък аз не бях казала „да“, сега щях да съм някъде в Същините, а хората на граф Кул Дарос да ме следват по петите. Трябва да си призная, че не успях да се отскубна с толкова пари или анонимност, както се надявах. Всъщност… Подцених кашата, която оставих зад гърба си. Съжалявам.

— И ние с Джийн… не идваме след някое от печелившите си начинания.

— Значи, никой от нас не е имал разумна причина да откаже тази поръчка. — Сабета се наведе напред. — Магът предложи да ме измъкне. Да заличи следите ми, да ми помогне да изчезна в пълна безопасност. Това беше тяхната част от уговорката. Но за мен шансът да видя теб и Джийн, беше приемлив.

— Приемлив ли?

— Несъмнено смяташ, че това е меко казано. Но нашият разговор е в самото си начало, за да се връщаме назад по стъпките си. Аз ти казах моите факти, а сега ти ми кажи своите. За да науча какво е станало в Камор.

— Ами… Добре. — Локи усети, че опитва да се почеше по брадата, вече изчезнала от лицето му. — Изпълнявахме един свой замисъл, добър — щеше да добави прилична сума към съкровището, което ти презря.

— Когато Сивия крал беше дошъл в града?

— Сивия крал или капа Раза, все едно. Да, оказана ни беше съмнителната чест да помогнем на кучия син във войната му против хората на Барсави. За него работеше един Вързомаг.

— Моите… Моите възложители ми казаха за него — каза Сабета.

— Този лайнян убиец не прави чест на възложителите ти, каквото и да си мислят те. Както и да е. Той, изглежда, беше проследил и нас, и парите в нашата съкровищница. Разполагах с доста време, за да размишлявам над тази ситуация, и това е единственото смислено обяснение. Изпълнихме задачата си — продължи той, — а после се оказа, че Сивия крал искал да се сдобие с парите ни. Имал да плаща много сметки. Така че ни посече… Това беше…

Всяка фибра от тялото на Локи, вече разтърсена от неотдавнашната болест, се възпротиви на спомена за моментите, когато се давеше в бъчва, пълна с нечистотии.