![Драконите на изчезналата луна [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/2/drakonite-na-izcheznalata-luna-bg-download.jpg)
Драконите на изчезналата луна [bg]
- Автор: Уэйс Маргарет, Хикмэн Трэйси
- Серия: Войната на душите #3
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 9547612212
- Переводчик: Петр Тушков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Драконите на изчезналата луна [bg]». Краткое содержание книги:
Огледало чувстваше как човешкото тяло на Бръснач се мести нетърпеливо на пейката до него. Сребърният дракон бе свел глава с надеждата, че Мина няма да го забележи, макар да подозираше, че дори и да скочеше на крака и да изиграеше танц под съпровода на звънци и барабани, тя пак нямаше да му обърне внимание. Сега беше заедно с нейния Един бог. В този момент момичето не се интересуваше какво се случва в измерението на смъртните. Независимо от всичко обаче Огледало не вдигаше глава.
Изпитваше едновременно тревога и облекчение. Може пък това да бе отговорът.
— Иска ти се да бъдеш драконът, от който се нуждае Галдар, нали? — попита съвсем тихо той.
— Да — отговори Бръснач.
— Знаеш, че ще поемеш огромен риск — рече сребърният дракон. — Драконесата знае как да води схватки. Само ужасът, който всява, е докарал народа на кендерите до лудост, или поне такива са слуховете. Пламтящият й дъх е по-жарък и от огньовете на Господарите на Смъртта.
— Всичко това ми е известно — отвърна синият дракон — и даже повече. Минотавърът няма да открие друг дракон. Проклети страхопъзльовци. До един. Никаква дисциплина. Никаква подготовка. Вече нищо не е като в старите дни.
Огледало се усмихна, доволен, че може да прикрие усмивката си под пластовете превръзки.
— Върви тогава — произнесе той. — Върви след минотавъра и му кажи, че ще се сражаваш заедно с него.
Бръснач мълчеше. Сребърният дракон ясно долавяше изумлението му.
— Не бих могъл да те оставя — изрече спътникът му след малко. — Какво ще правиш без мен?
— Ще се справя. В желанието ти има доблест и самопожертвователност. Тези оръжия са най-силният ни коз срещу нея. — Под нея Огледало нямаше предвид Малис, но не виждаше причина да изяснява употребеното местоимение.
— Сигурен ли си? — опита Бръснач, очевидно изкушен от предоставилата се възможност. — Няма да има кой да те пази и защитава.
— Не съм се излюпил отскоро — отвърна бързо сребърният. — Може да не виждам, ала слепотата не е навредила на магията ми. Ти изигра своята роля, че и повече. Беше удоволствие да те опозная, Бръснач… и няма как да не уважа решението ти. Най-добре тръгвай след минотавъра. Двамата трябва да изготвите план, а не ви остава много време.
Синият дракон се изправи. Огледало чуваше отчетливо всяко негово движение. Ръката на Бръснач легна на рамото му, навярно за последен път.
— Винаги съм ненавиждал драконите от твоята порода, сребърни. И сега съжалявам за пропилените години, понеже открих, че в действителност имаме много повече общи черти, отколкото подозирах.
— Ние сме дракони — отвърна простичко Огледало. — Драконите на Крин.
— Така е — съгласи се спътникът му. — Само ако си бяхме дали сметка за това по-рано…
Ръката му изчезна. Сега, след като топлината й я нямаше, Огледало откри, че чувства липсата й остро. Дочу бързо отдалечаващи се стъпки, усмихна се и поклати глава. Опипа наоколо и откри захвърлената патерица на Синия.
— Още едно от чудесата на Единия бог — рече кисело. Сетне взе патерицата и я скри зад пейката.
Докато се занимаваше с това, гласът на Мина се издигна:
— Бъди с мен, богиньо моя — молеше се трескаво момичето, — и поведи мен и всички на моя страна към славна победа срещу нашия зъл враг.
— Как бих могъл да не се присъединя към подобна молитва? — запита се тихо Огледало. — Ние сме драконите на Крин и макар да й се противопоставяхме, Такхизис беше и наша богиня. Как бих могъл да сторя онова, което Палин иска от мен? Особено сега, когато останах съвсем сам?
Галдар правеше обичайната си обиколка по проверката на градската отбрана и защитниците по стените. Всичко изглеждаше наред. Градската отбрана си оставаше толкова добре устроена, колкото можеше да бъде, а защитниците на Санкшън бяха нервни и мрачни. Минотавърът се опитваше да ги разведри с по някоя добра дума, ала не можеше да заеме мястото на Мина. Нямаше как да повдигне духа им, щом и неговият се валяше в прахта.
Бе говорил храбро пред нея за желанието си да се сражават редом срещу драконесата, макар да знаеше много добре, че когато времето настъпи и Малис се появеше, той също като останалите щеше да я наблюдава безпомощно от земята. Минотавърът обърна глава нагоре и огледа небето. Нощният въздух бе чист с изключение на вечните облаци, които се виеха от върховете на Господарите.