Драконите на изчезналата луна [bg]

Той вдигна ръка и отдаде чест.

Галдар инстинктивно понечи да отвърне на поздрава, ала ръката му успя да се спре, спусна се и легна върху дръжката на меча.

— Какво искаш? Защо се промъкваш след мен като някакъв крадец? — Разгледа го по-внимателно и най-после го разпозна с отвращение. — Мръсен просяк! Махай се от мен, отрепко! Нямам пари за…

Минотавърът замълча. Очите му се присвиха. Ръката му стисна по-здраво дръжката на меча и измъкна оръжието съвсем леко.

— Преди не беше ли сакат? Къде ти е патерицата?

— Захвърлих я — отвърна просякът, — понеже повече не ми трябва. Не желая нищо от вас, сър — прибави уважително. — Но желая да дам от себе си.

— Каквото и да искаш да ми дадеш, не се нуждая от него. Такива като теб не ми трябват. Върви си по пътя и повече не ме тревожи, инак ще се погрижа да полежиш в зандана.

Галдар протегна ръка с намерение да изблъска мъжа от пътя си.

Нощните сенки започнаха да трептят и да светлеят. Клоните на дърветата заприпукваха, а навсякъде наоколо му заваля дъжд от листа. Ръката на минотавъра бе опряла в повърхност, твърда като броня, само дето не бе студена, а топла и жива.

Той възкликна и отскочи назад, вдигайки изумено очи над себе си. И погледът му срещна погледа на син дракон.

Галдар заекна нещо, ала не бе съвсем сигурен дори какво бе искал да каже.

Синият дракон шумно и дълбоко си пое дъх и издиша с безмерно удоволствие и облекчение. После размаха криле, поразкърши се и отново въздъхна:

— Как ненавиждам тези неудобни човешки тела.

— Къде?… Какво?… — продължаваше да заеква Галдар.

— Без значение — отсече драконът. — Името ми е Бръснач. Съвсем случайно дочух разговора ти с момичето в храма. Тя каза, че ако успееш да намериш дракон, който да те понесе в битката срещу Малис, можеш да се биеш рамо до рамо с нея. Ако наистина мислеше онова, което говореше, войнико, ако имаш куража да защитиш думите си с дела, тогава съм готов да дойда с теб.

— Ще превърна всяка своя дума в дело — изръмжа минотавърът, докато все още се опитваше да дойде на себе си. — Но защо ти е да го правиш? Всичките ти братя избягаха и никой не може да ги обвини в липса на разум.

— Аз съм… — Драконът направи пауза и се поправи с гробовно достойнство: — Аз бях драконът на наместник Медан. Чувал ли си за него?

— Да, чувал съм — отвърна Галдар. — Срещали сме се, когато веднъж бе дошъл на посещение при лорд Таргон в Джелек. Бях впечатлен. Беше умен, храбър и достоен мъж. Благородник и рицар от старата школа.

— Тогава ще разбереш защо го правя — рече драконът и гордо тръсна глава. — Ще се сражавам в негово име и в негова памет. Исках да го изясним още от самото начало.

— Приемам помощта ти, Бръснач — произнесе Галдар, чувствайки как душата му се препълва от радост. — Аз също ще се сражавам заради честта и славата на моя водач. Нищо не ти пречи да се биеш в памет на наместника. Да превърнем тази битка в нещо, за което да пеят и след векове!