Драконите на изчезналата луна [bg]

Из множеството се чуваха развълнувани обяснения, че това е бронята, която някога са носели драконовите господари, сражавали се на страната на Такхизис по време на известната Война на Копието.

В едната си облечена в ръкавица ръка Мина държеше оръжие, чиято метална повърхност гореше в пламъка на утринното слънце. Тя триумфално издигна оръжието над главата си.

Последва оглушителен всеобщ вик. Тълпата крещеше името й: „Мина! Мина!“ Виковете отекваха в планинските склонове и громоляха над равнината, разтърсвайки земята като поредното земетресение.

Без да изпуска копието, Мина се отпусна на едно коляно. Хората побързаха да се умълчат, за да се включат в молитвата й, като едни се молеха на Единия бог, докато други просто повтаряха името на момичето.

Мина се изправи и обърна с лице към тотема. Подаде копието на една жрица, която се намираше недалеч от нея. Жрицата бе облечена в бяла мантия, ала шепотът сред събралия се народ вече носеше, че преди е била соламнийски рицар, но след като се е преклонила пред Единия бог, е получила копието, което пък в знак на уважение е дала на Мина. Соламнийката държеше оръжието непреклонно, ала лицето й се разкъсваше от болка и начесто прехапваше устни, сякаш за да заглуши вика си.

Мина постави ръце върху два от чудовищно големите драконови черепи, оформящи част от основата на тотема. После произнесе на висок глас думи, които никой не успя да разбере, след което отстъпи и издигна ръце към небесата.

Нещо се надигна от тотема. Създание с формата на необятен дракон. Онези, които бяха застанали най-близо до него, побързаха да се отдалечат ужасени.

Кафявата люспеста кожа на дракона бе силно опъната и покриваше изцяло черепа, шията и тялото му. През почти пергаментовата й повърхност ясно се забелязваха очертанията на скелета на създанието: заоблените прешлени на врата и гръбнака, големите кости на масивния гръден кош и тежките кости на краката… по-деликатните на крилете, опашката и стъпалата. Липсваха единствено сърцето и кръвоносните съдове, понеже вместо тях този дракон имаше магия. Отмъщението и омразата бяха самата му душа. Извън всичко това обаче създанието бе просто мумия, най-обикновен труп.

Мембраните на крилата му бяха изсушени и твърди, с масивен размах. Сянката им скоро се разрасна и простря над цял Санкшън, угаси лъчите на слънцето и превърна зараждащия се ден във внезапна нощ.