За честта на крадеца [bg]

Когато се занимаваш толкова дълго с нещо, споделяш с мнозина за работата си. Приятели, близки, колеги, пияници в барове — рано или късно всеки чува за Книгата. Повечето те подкрепят, мнозина проявяват интерес, някои дори са въодушевени. Но не са те хората, чиито имена попадат в текста с благодарностите. Това място е запазено за големите играчи — хората, чието съзнателно или неволно влияние върху писателя се е оказало важно в някакъв смисъл. И макар че няма как да си спомниш всеки, можеш поне да направиш всичко по силите си.

Ето как правя всичко по силите си.

Първо благодаря на членовете на най-страхотната писателска група, към която някога съм искал да принадлежа — Wyrdsmiths (във всички нейни въплъщения): Линда Морхауз, Наоми Крицър, Бил Хенри, Кели Макълоу, Елинър Арнасън, Шон М. Мърфи, Хари Льоблан, Розалинд Нелсън и Ралф А. Н. Кранц. Без тях книгата щеше да е съвсем друга, но не и по-добра. Свалям шапка на читателите на черновите, които ми помогнаха да излъскам и изчистя подробностите, както и да наместя някои важни неща: Дейвид Хофман-Дашле, Стефани Зван, Трейси Бърг и Кели Макълоу.

Особено признателен съм на моята редакторка Ан Соуърдс и на моя агент Джак Бърн за това, че вярваха не само в книгата, а и в мен. Благодаря и на двама ви за упорития труд, с който сбъднахте тази мечта.

Добри думи дължа и на други, без да ги подреждам — на Лари Линденбаум, моя пръв запален почитател (и истински приятел); на Роджър Сигс, който пръв ми показа как са боравели с рапирата през XVI и XVII век; на Дейвид Бигс, който ми помогна да усъвършенствам тези умения; на Робърт (известен и като Дориан) и на Мюриъл Джаксън за това, че вярваха; на Барт Андерсън за консултациите в последната минута; на Дан и Кетрин Кречмар, които не се разсърдиха, че един от злодеите носи името на техния син.

Специално признание дължа и на всички в групите =dwarf и =nomad в отминалите времена. Вие бяхте първата ми публика в едно диво, смахнато и много творческо време. Too Tall, Madam, the Pope, Andre, Spyder, Carlos, M the U и всички останали — частица от вас винаги ще бъде в мен (колкото и усърден да съм в опитите да се справя и без нея).

Огромни благодарности на хората в моето семейство, които не забравяха да попитат как върви книгата дори когато не бях настроен да си призная; на моята майка Върна Хюлик, която винаги е била най-вярната ми поддръжничка; на моите братя Ник, Тед и Дейвид и на моята сестра Нанси. И на цялото семейство, в което влязох, когато казах: "Да“ — Алийн Фелдман-Морис-Пайн; Джери Фелдман и Ал Морис, които помня с добро; Стейси Фокс; Кен и Гейл Фелдман; Мармон Пайн.

Свалям шапка и на Ивън и Камерън, които заслужават да ги спомена, макар че много изкусно ми пречат да работя. Момчета, щом вратата на кабинета е заключена, значи татко пише!

Специална благодарност дължа на моя баща Николас Хюлик. Напоследък не е лесно да си намериш герой — на мен ми провървя да имам един от тях в дома си. Как ми се иска да беше тук, за да видиш книгата, татко.