За честта на крадеца [bg]

— С удоволствие.

Зърнах неясно движение и нещо разтресе челюстта ми. Свлякох се.

— Ако не стига, за да ги убедим, мога да повторя — предложи Лирия малко прекалено развеселено.

— Няма нужда — изсумтях.

Надигнах се и я погледнах отдолу нагоре. Не се смееше, но искриците в очите я издаваха. Опипах си ченето, за да проверя дали още е цяло.

— Е? — подкани ме тя.

Надявах се, че свитите й юмруци са само част от представлението.

— Помниш ли книгата, която търсехте в Изтърбушеното? Онази, заради която ти и Деган… тоест Бронзовия Деган едва не се заклахте взаимно?

— Ами… да.

— Искам да кажеш на императора, че е изгоряла при пожара в Десетте пътя.

— Какво?!

— Не се тревожи, останките са при мен. Ще имаш доказателство.

— Книгата наистина ли изгоря в пожара?

— За тебе е изгоряла.

Зъбите й изскърцаха.

— Няма да лъжа за нещо, което ми бе заповядано да намеря, и то от императора!

— Ясно ти е, че те изнудвам, нали? — казах спокойно. — И че за да получиш каквото искаш, трябва да направиш каквото искам аз?

— Да, но няма да го направя.

— Защо, по дяволите?

Лирия пак се взря задълго в мен, обърна се и понечи да си тръгне.

— Не мога — подхвърли през рамо.

Хванах я за рамото и я завъртях към себе си.

— Не разбираш! — натъртих. — Нямаш избор. Или аз, или деганите. Съвсем просто е.

— Не е! — сопна се тя. — Веднъж вече наруших клетвата, която дадох на императора. Няма да го направя отново.

— Клетвата! — възкликнах. — Майната й на твоята клетва! През последните дни видях погазени толкова клетви и обещания, че не ми се иска да си спомням. И все пак научих нещо за тях — не можеш да спазиш всички. Колкото и да се стараеш, не е възможно. Значи трябва да избираш не само кои да спазиш, но и как ще ги спазиш. Трябва да видиш какво има зад думите, зад онова, което ти се иска да означават, за да прозреш истината. Лесно е да се вкопчиш в смисъла, който са имали думите, когато си ги изрекла. Но не в това е същината на една клетва. Такова обвързване се променя неизбежно, докато и ти се променяш, за да се приспособи към всичко, което светът стоварва върху тебе. Важно е не дали държиш на дадената дума, а на намерението, вложено в нея. — „Дори когато твоят Орден не е съгласен с тебе“, добавих наум. — Ако сега ми обърнеш гръб, не само няма да върнеш на императора книгата, която той иска, а ще си останеш длъжница на деганите. Ти — Бял пояс, вярна пазителка на императора, ще им бъдеш задължена. Вече си имала някаква уговорка с Железния, но знаеш ли какво могат да поискат от тебе другите дегани?