![За честта на крадеца [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/1/0/za-chestta-na-kradeca-bg-download.jpg)
За честта на крадеца [bg]
- Автор: Хьюлик Дуглас
- Серия: Истории за Кин #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546554505
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «За честта на крадеца [bg]». Краткое содержание книги:
„За честта на крадеца“ е неподправено удоволствие: задъхана, забавна, изненадваща история в запомнящ се свят, богата на великолепни образи. Такива истории ви напомнят защо обичате да четете. О, да, по дяволите, имаме си нов талант, влязъл в играта. Прочетете тази книга. Сериозно — прочетете я!“ Брент Уикс, автор на бестселъри в класацията на „Ню Йорк Таймс
Деган видя накъде гледам, завъртя глава и пусна гърнето на пода. След това се извърна.
— Чакай! — креснах му.
Деган пак се обърна към мен. Взирах се в него с насълзени от дима очи, а той изправи рамене и вдигна меча пред устните си. Същият жест както при Клетвата между нас, само че сега бе впил поглед право в очите ми. Не мигна, когато целуна острието, завъртя го в светлината на пожара и го стовари с все сила в пода пред себе си. Просто ме гледаше. А после се обърна и изчезна.
Край на всичко — на Клетвата, на приятелството ни, на живота му като деган. Знаех го без никакво съмнение, сякаш самият аз го бях решил. Той бе приключил с всички дългове. Случи се точно каквото предсказа: Клетвата, с която се обвързахме, разруши всичко друго между нас, а и не само това.
Не се опитах да тръгна след него. Не бих го посрамил, не бих гонил нещо, което вече не съществува.
Аз бях нос и знаех кога една следа е изстинала.
Разкашлях се от дима. Отидох до дневника и го изритах встрани от пламъците. Корицата беше почти овъглена, а един ъгъл — напълно почернял.
Това ми подсказа нещо.
Усмихнах се криво в своето малко кътче от ада и увих дневника в одеялото. Не биваше да изгори… поне засега.
Взех меча на Железния и го сложих върху тялото на Сянката. След няколко подходящи думи в подходящи уши Орденът на деганите щеше да намери разкривените останки от меча при овъгления труп. Нека си мислят, че Сив принц е убил техния побратим и е запазил меча му като трофей — Сянката се бе прославил достатъчно с наглостта си, за да повярват в това. Нямаше да облекча съвестта на Бронзовия, но може би щях да го отърва от жаждата за мъст на бившите му побратими.
Не беше подаръкът на раздяла, какъвто исках, но друго не можех да направя.
Проврях се към външната стена. Лазех на четири крака, почти ослепял от пушека. Усещах как късчета жарава падат на шията ми, опърлят косата ми и прогарят дупки в дрехите ми, но въздухът беше толкова горещ, че усещах тези места само малко по-топли.
Стигнах до стената по-скоро, отколкото очаквах, и пропълзях покрай нея до прозореца. Прехвърлих се през перваза и просто се пуснах.
Макар да паднах от два етажа, нямаше от какво да се оплача.
31
Облягах се бездейно на една стена срещу Имперския квартал и старателно си придавах безгрижен вид. Не беше лесно под втренчените погледи на цяла дузина Златни пояси.
Улицата, която ме делеше от тях, беше широка колкото три обикновени и явно я поддържаха безупречно. По западната й страна, където стоях, се редяха имения с внушителни порти, преуспяващи дюкяни за взискателни купувачи, кръчми с благоприличен вид и бардаци с най-добра слава. А по източната страна се проточваше Стената — огромна ивица от червени и бели тухли, дълга над една миля от север на юг, където се извиваше величествено и опираше в морската защитна стена около Идрека. По-висока от околните сгради и по-дебела от повечето, Стената бележеше границата на Земния рай, ако можеше да се вярва на жреците, или свърталището за забавления на разглезените властници, ако човек беше по-настроен да се заслушва в мълвата. Каквато и да беше истината, там не допускаха такива като мен.
Но не това беше причината поясите да ме пронизват с погледи.
Аз ги пренебрегвах подчертано и зяпах небето. Тъмно петно зацапваше иначе безметежната синева. Десетте пътя гореше, и то от почти цяло денонощие, благодарение на двама ни със Сянката. Пожарът не се разпростря извън квартала — оказа се, че легионите могат да свършат и нещо полезно, но из целия град се стелеше пепел според капризите на вятъра, сякаш в навечерието на пролетта настъпваше мрачна зима.
Щукна ми, че пепелта може би ме следва, за да не забравям как съм стигнал дотук. Не че бих забравил дори небето да беше чисто.
Затръшването на малката врата, вградена в портата на крепостната стена, привлече погледа ми обратно към земята. Златните се бяха изпънали почтително пред позната фигура, появила се от Имперския квартал. Жена с бял пояс и панделки в плитката. Лирия.
Тя поговори с един от Златните и той ме посочи. Лирия ме огледа, намръщи се и погледна листчето, което бях помолил да й предадат. „Да поговорим за твоята Клетва. Отвън“. Без подпис. Явно бе очаквала друг — плещест мъжага със страховит меч. Железния Деган.
Лапнах едно ахрами и закрачих по улицата.
Чух зад мен доближаващи ме стъпки. И тъкмо да се обърна, силни пръсти ме стиснаха за врата. Другата ръка хвана рамото ми и ме запрати в стената. Семето изхвърча от устата ми и се затъркаля по паважа. Откъм портата долетя смях и ехидни подвиквания.