За честта на крадеца [bg]

— Аз пък си спомням друго от разговора ви пред онази винарна.

Ръката й посегна към меча. Май преливаше от желание да го използва.

— Според мен, червей, спомените ти са объркани.

Извих глава и се изплюх на улицата. Лирия се наежи още повече.

— Никога не бъркам — казах троснато. — Особено когато става дума за пояси и дадена дума.

Тя ме притисна към стената с тялото си. При други обстоятелства не бих възразил — имаше интересни извивки под тази нейна униформа. Само че в момента дори не можех да си поема дъх.

— Ти да не ме заплашваш бе, дребосък?

— Не те заплашвам, само ти обяснявам. Железния е мъртъв. И ако някой не подшушне на деганите, че си изпълнила Клетвата, ще те смятат за своя длъжница. Ще поискат да спазиш уговорката и си мисля, че няма да зачитат онова, което вече си направила. Ще си изплащаш дълга отначало.

Виждах в очите й как проумява положението си — и веднага пролича и страхът й. От Белите пояси се очаква да се посветят изцяло и единствено на императора. Немислимо е да дължат услуги на друг, особено на хора като деганите. Нямах представа каква е уговорката на Лирия с Железния, но пък се досещах какво ще я сполети, ако бъде разобличена — позор, изгнание, а защо не и публична екзекуция за измяна. Нерадостно бъдеще за всеки, който е обрекъл живота и душата си на императора.

Тя искаше да опази тайната.

Значи се нуждаеше от мен.

— И ти можеш да ме измъкнеш, така ли? — промърмори кисело.

Аз съм единственият свидетел, забрави ли? Когато ме отведе при Железния, бяхме само тримата. Ако кажа на деганите, че си спазила уговорката си с Железния, ще се отървеш от тях.

— И как ще ги убедиш?

— Ти ме преби и ме завлече при Железния Деган. Пък и аз съм сродник. Да не мислиш, че ще очакват да лъжа в полза на Бял пояс, особено след като си ме спукала от бой?

— А не ти ли хрумва, че ако сам им пробуташ историйката, може да се усъмнят?

Въздъхнах и затворих очи.

— Наистина не разбираш как се правят тези номера, нали?

Ама че са тъпи тези Бели пояси… Вдигнах глава и я погледнах в очите. Гневът още тлееше, но личеше, че вече внимава. Добре.

— Чуй ме. Няма аз да отида при тях. Ще чакаме те да дойдат при тебе. И тогава ще им кажеш, че между тебе и Железния всички сметки са уредени. Няма да ти повярват, но ти ще споменеш, че аз съм бил там. Деганите ще ме издирят и ще ме разпитат. Аз ще отговарям уклончиво и изобщо ще се държа нахално, но те така ще ме сплашат накрая, че ще призная неохотно — да, Железния казал, че си изпълнила задължението си. — Разперих ръце и се усмихнах. — Край на проблема.

— А ако не повярват, че си бил там?

— Знам къде попадна неговият меч накрая — успокоих я. — Ще повярват.

Лирия се вторачи в мен, после попита:

— Колко?

— Ще ми направиш една услуга. Както си се уговорила и с Железния Деган.

Тя пристъпи от крак на крак.

— Каква услуга?

— Удари ме.

— Какво?!

— Твърде дълго си приказвахме тихо и кротко. Твоите приятели пред портата сигурно вече подозират нещо. Удари ме и ще ти кажа каква услуга искам.