Достатъчно време за любов [bg]

Яздиха по този начин няколко сезона, като обикновено разходката след училище траеше час-час и нещо. Тримата водеха дълги разговори или пееха; Бак го правеше високо и фалшиво, но копитата му винаги вярно отмерваха ритъма. Гибънс изпълняваше соловите партии, а Дора му пригласяше. Често пееха за заложната къща — Дора смяташе тази песничка за своя и лека-полека добавяше към нея нови куплети, включително и за конюшнята на Бак, която се намираше до училището.

Дора растеше и се превръщаше във високо, стройно момиче. Малкото предно седло й омаля. След няколко неуспешни опита Гибънс успя да купи кобила; първата беше отхвърлена от Бак, защото му се беше видяла глуповата или „луповата“, както се изрази той, а втората се оказа неподходяща, защото се опита да избяга.

Гибънс позволи на Бак да избере третата. Дора даваше съвети, а Гибънс си мълчеше. Така Бак се сдоби с приятелка, а на Гибънс му се наложи да разширява конюшнята. Бак продължаваше да живее в платена обществена конюшня, но бе щастлив от мисълта, че вкъщи го очаква Бюла. Тя не се научи да пее и не беше от приказливите. Гибънс подозираше, че кобилата просто се бои да отвори уста в присъствието на Бак, защото инак винаги с охота разговаряше или поне отговаряше на господаря си, когато той яздеше сам. За негово учудване, на него му се падна да язди Бюла, а Дора яздеше Бак и се наложи да се скъсят стремената на голямото седло.

Но скоро стана нужда те пак да се удължават, защото Дора растеше и се превръщаше в млада жена. Бюла роди жребче и Гибънс остави кобилката за себе си. Дора я кръсти Бети и постоянно се занимаваше с нея. Отначало кобилката ги сподиряше с празно седло, после Дора я научи да носи ездач. Дойде време, когато на ежедневните разходки бяха шестима — мисис Мейбъри яздеше Бак, най-издръжливия, а Дора, като най-лека, яздеше Бети. Гибънс обикновено се качваше на Бюла. Това лято бе едно от най-щастливите за Гибънс. Двамата с Хелън се движеха редом, яхнали възрастните мулета, а нетърпеливата кобилка на Дора припкаше отпред, като от време на време се връщаше при тях, а дългите коси на момичето се развяваха на вятъра.

Веднъж Гибънс попита:

— Хелън, а момчетата май вече се навъртат около нея?

— За нищо друго ли не можеш да мислиш, дърт жребецо!

— Хайде стига, миличка, просто питам.

— Разбира се, че момчетата й обръщат внимание, Ърнест. А и тя на тях. Но засега притесненията ти са излишни. Тя си знае цената и няма да избере нещо второкачествено.

През идното лято тези щастливи семейни разходки се прекратиха: мисис Мейбъри изведнъж усети бремето на годините и сега можеше да се качи на муле или да слезе от него само с чужда помощ.