Нови римски разкази [bg]

Но когато стигнахме до влакчето, русата обяви:

- Този път вие ще дойдете с мен - тя посочи Уго, - а Лучана ще отиде с господин Атилио.

Подчинихме се и така се озовах на една седалка с Лучана. Чу се свирка, скърцане на железа, стон на музика и после гондолата започна да се издига по наклон от черно желязо, сред черните върхове на дърветата. Докато гондолата се издигаше, попитах Лучана:

- Бихте ли ми казали какъв ви е този Уго?

- Годеник.

- А вие обичате ли го?

- И да, и не.

- Ами тогава?

- Той е толкова нахален, че не мога да му противостоя.

- А не бихте ли предпочели симпатично момче като моя приятел например?

- Да, предпочитам, но сестра ми не иска.

- Какво общо има сестра ви?

- Тя е силен характер, а аз... Има и друго нещо.

- Например?

- Уго ни помага...

- Но парите не са всичко в живота.

Сега гондолата се носеше в бездната, почти летеше и тя, вместо да ми отговори, внезапно се хвърли върху мен с ръце около врата ми и гърди срещу моите, викайки:

- Оо, какъв ужас - и се притискаше силно в мен.

Спомних си думите на сестра и: „Лучана има лошия навик да дава надежди на мъжете“. И действително, щом гондолата започна отново да се издига, тя отрони с нисък глас:

- Вие също сте симпатичен.

Погледнах пред себе си: Федора и Уго седяха далеч един от друг, неподвижни. Помолих Лучана:

- Бъдете по-въздържана... като тях.

Тя ми хвърли изумен поглед и се отдръпна назад. В това време гондолата забави ход и спря с финален стон. Русата скочи:

- Жадна съм, да отидем в кафето, да пийнем нещо.

Преди да стигнем до кафето, Уго ме дръпна настрана:

- Имай предвид, че останах само с триста лири.

- А аз - с двеста.

Веднага решихме двамата да не поръчваме и настигнахме сестрите. Те се разправяха и русата довърши един упрек:

- Да знаеш, ще го кажа на Уго.

Изведнъж почувствах, че, както се казва, ми кацна муха на носа и седнах, като започнах агресивно:

- Хайде да поговорим за този феномен Уго.

Русата ме изгледа хладно:

- Защо? Какво ви засяга?

Отвърнах:

- Засяга ме и толкоз. Впрочем какъв е Уго?

Русата подкани брюнетката:

- Ти му кажи какъв е.

Но брюнетката възрази:

- Не, ти му кажи.

Русата започна с досада:

- Преди всичко е хубав мъж...

- Хубав мъж, Уго? - възкликна брюнетката. - Явно не си го погледнала: нисък, плешив, кривоглед, късокрак.

Русата се направи, че не е чула и продължи:

- Освен това е изискан, фин, истински господин.

- Нали беше невъзпитан простак номер едно, какъвто втори няма по света.

Русата продължи:

- И най-вече е мъж, с когото ни е добре. Винаги весел, пълен с изненади, духовит.

- Да бе, духовит, от онези, дето ти издърпват стола и ти падаш на земята.

Този път Федора загуби търпение:

- Ако не ти харесва, защо не му го кажеш в лицето? Напротив, когато си с него, флиртуваш. Кажи му го в очите, намери кураж.