![Произход на политическия ред [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/7/0/proizhod-na-politicheskiya-red-bg-download.jpg)
Произход на политическия ред [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191526932
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Произход на политическия ред [bg]». Краткое содержание книги:
Една от специфичните черти на европейското държавно строителство е неговата голяма и ранна зависимост от правото едновременно като мотивация и като процес за изграждане на държавните институции. Специалистите обикновено смятат, че войната и насилието са важните двигатели на европейското политическо развитие. Това със сигурност е така през периода на ранната модерност, когато възходът на абсолютизма е свързан с фискалните нужди на военната мобилизация. Но през средновековния период държавите придобиват легитимност и авторитет благодарение на способността си да правораздават и техните ранни институции са свързани именно с правораздаването.
Това в най–голяма степен е валидно за Англия. В началото на XXI в. сме свикнали да смятаме Англия и нейния потомък Съединените щати за дом на англосаксонския лесе фер икономически либерализъм[104], а Франция за родно място на дирижизма[105], или централизираното управление. До XIV в. обаче е вярно точно обратното. От всички европейски държави английската държава е несъмнено най–централизирана и могъща. Тази държава възниква от кралския двор и способността му да правораздава в цялото кралство. Още през 1200 г. тя се слави с постоянни институции с професионални или полупрофесионални служители; въведено е правило, че не може да бъде заведено дело за притежаването на земя без разпореждане от кралския двор; държавата е в състояние да облага с данъци цялото кралство. Доказателство за мощта на централната власт се съдържа в съставената малко след нормандското нашествие „Книга на Страшния съд", в която е записано имуществото на жителите на всички графства в кралството.
Вече се поражда усещане за английска национална идентичност. Когато през 1215 г. бароните се изправят пред крал Джон в Рънимийд и го принуждават да подпише Магна харта[106], те не го правят като отделни военачалници, които се опитват да се освободят от общите правила. Те разчитат на единно национално управление, което по–добре да защитава техните права чрез кралските съдилища, и в това отношение гледат на себе си като на представители на една по–голяма общност. По това време Франция далеч не е такова обединено кралство. Между отделните региони има големи езикови и културни различия, а кралят не може да събира данъци извън собственото си малко владение около Ил дьо Франс.
Възникването на Католическата църква като модерна бюрокрация и провъзгласяването на съгласувано канонично право през XII в. все още са твърде далеч от съвременната правова държава. В развитите страни със силно върховенство на правото правният текст, който легитимира политическата власт, обикновено е писаната конституция. Този върховен закон не произтича от религиозната власт и много конституции всъщност утвърждават политическа неутралност по отношение на базисните морални религиозни ценности. Легитимността на съвременните конституции е свързана по–скоро с демократична ратификационна процедура. Както твърди Ейбрахам Линкълн за американската конституция, този върховен закон може да се разглежда като основан на вечни и универсални принципи, но основният източник на легитимност на повечето съвременни конституции остава донякъде неясен. От практическа гледна точка обаче тълкуването на тези принципи винаги подлежи на политическо оспорване. В последна сметка властта на демократично легитимираните изпълнителна и законодателна власти се контролира от конституционно право, също демократично легитимирано, макар и с по–строги изисквания за обществен консенсус под някаква форма на квалифицирано мнозинство при гласуване. (Според последните развития правителствата могат да бъдат контролирани и от наднационални правоохранителни органи като Европейския съд по правата на човека или Международния наказателен съд, чиито основания за легитимност са доста по–съмнителни от тези на националните съдилища.) В някои либерални демокрации, включително Израел и Индия, някои въпроси като семейното право все още са от компетентността на религиозните съдилища. Но това са по–скоро изключения от общото правило, което не допуска участие на религиозните власти в правната система.