Произход на политическия ред [bg]

Политическият ред в Европа по време на Григорианската реформа показва наченки на отдалечаване от прекалената децентрализация на властта, настъпила след разпадането на империята на Каролингите през IX в. Властта се раздробява в ръцете на редица регионални водачи, след което се разпокъсва още повече, когато местните владетели започват да строят непревземаеми крепости в края на X в. Феодалното имение – напълно независима производствена и военна единица около замъка и земята на владетеля – се превръща в източник на власт из цяла Европа. На върха на тази система започват да се появяват редица кралски династии като Капетингите от Ил дьо Франс или различните нормандски барони, които завладяват Англия и Южна Италия, чиито владения са по–големи от тези на техните съперници и които формират ядрото на една нова териториална държавна система.

Григорианската реформа предоставя на държавите с териториална юрисдикция не само модел на бюрокрацията и правото, но и ги насърчава да изградят свои собствени институции. Светските владетели са отговорни за гарантирането на мира и реда в своите области, както и на правила, които да благоприятстват развитието на търговията. Това довежда до формулирането не само на една, а на няколко различни правни сфери, свързани с феодализма, феодалното имение, града и търговията на далечни разстояния. Харолд Бърман изтъква, че многобройните правни форми насърчават утвърждаването на свободата в Европа чрез стимулиране на конкуренцията и иновативността между различните юрисдикции. Особено важен е възходът на независимите градове, чиито свободни населения и зависимост от външната търговия налагат нова необходимост от търговско право.

Предприетата от Църквата крачка към институционална независимост стимулира корпоративната организация и на останалите сектори на феодалното общество. През XI в. епископите Жерар дьо Камбре и Адалберон дьо Лаон формулират доктрина, според която обществото трябва да бъде организирано в три йерархични реда: аристокрация, духовенство и простолюдие – тези, които воюват, тези, които се молят, и тези, които работят, за да поддържат тези,– които воюват и се молят. Тази по–скоро функционална, отколкото териториална организация осигурява идеологическа основа за превръщането на всяка от групите в представителни съсловия, чиито лидери периодично се срещат, за да определят данъците и да обсъждат важни за цялото кралство въпроси. Както ще видим в следващите глави, именно способността на тези съсловия да се изправят срещу централизираната монархия е това, което определя дали дадена европейска страна ще изгради отговорно или абсолютистко управление.