За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Атина — държавата, която постоянно се е стремяла към слава; която, вместо да засилва влиянието си, е засилвала завистта към нея; която се е грижела повече за своето морско господство, отколкото за оползотворяването му; държавата с такова политическо устройство, което е позволявало на простолюдието да разпределя обществените доходи, докато богатите са били в угнетение — не е водела такава голяма търговия, каквато би могла да води, след като е имала свои рудници, множество роби, безброй моряци, своя власт над гръцките градове и най-важното — прекрасните закони на Солон. Нейната търговия се е ограничавала само с Гърция и Черно море, откъдето е получавала необходимото за своето съществуване.
Коринт е имал превъзходно местоположение; той е разделял две морета, отварял е и е затварял вратите към Пелопонес и цяла Гърция. Това е бил град с най-голямо значение във време, когато гръцкият народ е представлявал един свят, а гръцките градове — отделни нации. Неговата търговия е била по-голяма от атинската. Той е имал едно пристанище за стоките от Азия и едно за италианските стоки; тъй като възниквали големи трудности при заобикалянето на Малейския нос, където пресрещащите се ветрове причиняват корабокрушения, моряците предпочитали пристанищата на Коринт, откъдето е можело корабите да бъдат прехвърляни по суша в другото море. В никой друг град произведенията на изкуството не са достигали такова съвършенство. Религията е завършила покварата на това, което охолството е оставяло от нравите. Тя е издигнала един храм на Венера, на който са били посветени повече от хиляда хетери. От това сборище са излезли повечето от ония знаменити красавици, за които Атеней се е осмелявал да пише истории.
Изглежда, че по времето на Омир разкошът на Гърция са били Родос, Коринт и Орхомен. «Юпитер— казва той — е възлюбил родосците и ги е дарил с големи богатства.» На Коринт той дава епитета «богат». Също така, когато започва да говори за градовете с много злато, той споменава Орхомен, поставяйки го наравно с египетската Тива. Родос и Коринт запазили своето могъщество, а Орхомен го загубил. Местоположението на Орхомен близо до Хелеспонт, Пропондит и Черно море естествено навежда на мисълта, че той е извличал богатствата си от търговията по бреговете на тези морета, което дава повод за легендата за златното руно. И действително общото име минийци е било давано и на орхоменците, и на аргонавтите. Но когато по-късно тези морета станали по-известни; когато гърците основали по техните брегове множество колонии; когато тези колонии започнали да търгуват с варварските народи; когато установили отношения със своите метрополии, Орхомен започнал да запада и се смесил с множеството други гръцки градове.
Гърците преди Омир са търгували само помежду си и с някои варварски народи; но щом започнали да се образуват нови народи, тяхното господство се разширило. Гърция е била голям полуостров, чиито издатини сякаш оттласквали моретата, а от всичките му страни се откривали заливи, които като че отново ги придърпвали към сушата. Ако хвърлим поглед върху цяла Гърция, ще видим една много нагъната ивица земя с голямо протежение на бреговете. Нейните безбройни колонии образували около нея огромна периферия; тази периферия е обхващала, така да се каже, целия цивилизован свят. Прониквайки в Сицилия и Италия, тя е създавала там нови народи. Плавайки към Черно море, към бреговете на Мала Азия, към Африка, тя е правела същото. Нейните градове са процъфтявали пропорционално на близостта й до тия народи. И — което е удивително — обграждали са я безброй острови, които сякаш са образували първата линия на нейната ограда.
Какви източници за разцвета на Гърция са били игрите, които тя е уреждала, така да се каже, за целия свят; храмовете, в които са изпращали дарове всички царе; празненствата, на които са се събирали хора от всички краища, оракулите, които са привличали цялото човешко любопитство; най-сетне — тоя вкус и тия изкуства, довели до такова съвършенство, че всеки опит да бъдат надминати означава само неспособност да бъдат разбрани!
Глава VIII
За Александър. Неговите завоевания
Четири събития, станали при Александър, са предизвикали голям преврат в търговията. Това са: завземането на Тир, покоряването на Египет, покоряването на Индия и откриването на морето, което се намира на юг от тази страна.