Вещерите от Сарамир
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещерите от Сарамир». Краткое содержание книги:
И пазят тайната си.
Народът на Сарамир се страхува от тях и ги почита. Всяка жена се моли да не роди Различно дете.
Промяната настъпва, когато Кръвната Императрица на Сарамир признава, че единствената й дъщеря и наследница на трона е Различна.
Само за една нощ младата благородничка Кайку ту Макаима губи всичко: дома, семейството си и… живота си. Върната от полята на смъртта от странна жена на име Асара, Кайку открива, че нещо с нея не е наред. Преди да разбере какво, огнен демон излиза от тялото й и изпепелява Асара. Останала съвсем сама и напълно отчаяна, Кайку тръгва да търси помощ от братовчедка си в столицата.
Малката пещера, в която се намираха, сякаш помръдваше под треперливата светлина на единичната факла, горяща на стената. Тук долу, сред костите на земята, беше доста студено, независимо от топлата лятна нощ навън. Кайку изпита странното чувство, че тя и Кайлин са отделени от всички останали живи същества и сега тази скална полусфера, в която се намираха, представляваше техният свят. Пещерата бе гола и пуста, миниатюрно мехурче въздух сред смазващата каменна мантия, притискаща ги от всички страни. Тесният проход, който свързваше тази уединена килийка с останалите пещери на Лоното, изглеждаше безкраен, и момичето се зачуди какво ли щеше да стане, ако тръгнеше по него, и къде ли щеше да се озове?
Тя седеше с кръстосани нозе на плетената рогозка в центъра на килията, ефирната й кестенява коса бе влажна и разчорлена, а очите й бяха затворени. Кайлин крачеше наблизо, извисявайки се в мрака, като главата й почти докосваше тавана. Ботушите й кънтяха кухо по каменния под. Тя говореше нещо, ала гласът й звучеше хипнотизиращо и Кайку едва чуваше думите, обаче за сметка на това значенията им се врязваха ярко в съзнанието й.
— Твоята кана е като някакъв див звяр. Тя е неконтролируема, първична, готова веднага да изскочи, когато се разяриш. Преди да започнеш да я дресираш, трябва първо да й сложиш намордник, да я вържеш, да я направиш безопасна, доколкото можеш.
Момичето усети как изведнъж я побиват тръпки на безпокойство. Цяла седмица се бе подготвяла за този момент под строгите и неумолими напътствия на Кайлин, а ето че сега, когато той най-сетне бе настъпил, се чувстваше уплашена. Боеше се от онова вътре в нея, от това, което можеше да направи; боеше се от агонията, която щеше да й донесе, когато закипеше из вените й. Жената я бе научила на мантри, които да успокоят съзнанието й, беше й казала какво можеше да види и почувства, както и я предупреди за всичките онези неща, които не трябваше да прави, когато процесът започнеше.
„Ще бъдеш изкушена да се съпротивляваш. Всичките ти инстинкти ще те карат да ме нападнеш, все едно съм злонамерен агресор. Ако направиш това, ще те убия.“
Това не бе заплаха — просто такова беше положението.
— Ще се вшия вътре в теб, Кайку — каза й тя, докато продължаваше да крачи зад нея, а гласът й се чуваше ту отляво, ту отдясно. — Ако не си запозната с тънкостите на Чаросплетието, изобщо няма да разбереш, че правя това. Обаче ти имаш… защити. Аз съм чужд елемент и тялото и съзнанието ти ще се опитат да ме изхвърлят. Не трябва да допускаш това. Трябва да останеш пасивна и спокойна и да ме оставиш да си свърша работата. Аз ще сложа намордник на звяра вътре в теб, ала не мога да направя това, докато се съпротивляваш.
Девойката беше чувала това десетки пъти преди, но тогава всичко беше само на теория. Нищо не можеше да я подготви истински за същинското изпитание. Никога не се беше изправяла пред нещо подобно; ами ако не се справеше?
Прекрасно знаеше отговора. И въпреки това мисълта да се обърне и да се откаже изобщо не й мина през ума.
Кайлин положи тънките си, бледи ръце на раменете на момичето.
— Готова ли си? — попита тя.
Кайку си пое дълбоко дъх и го издиша бавно, а клепачите й потрепваха.
— Да — излъга тя.
— Тогава да започваме.
Звярът се изтръгна от бърлогата си толкова неочаквано и с такава неистова ярост, че Кайку беше поразена. Той изрева и прогори своя път нагоре през гърдите й като демон, разярен и пламтящ. Очите й останаха затворени, ала тя съзря как светът експлодира в необятно море от златисти нишки, една безкрайна, зашеметяваща необятност без небе, без земя, без каквито и да било граници. За един миг тя не усещаше нищо друго, освен ужаса и болката, които я раздираха, съпроводени от изпепеляващото пробуждане на кана, която се бореше да се освободи.
Тогава изведнъж й просветна. Не знаеше кой инстинкт я поведе, ала след един миг неземната сложност на зашеметяващите възли и безкрайните дължини внезапно придоби смисъл за нея, вписа се в някакви неописуеми правила. Това бяха нейните нишки, даде си сметка девойката. Това беше самата тя, нейната територия сред безкрая на Чаросплетието, пространството, заето от нейното тяло и съзнание. Тя усети как устремният поток златиста кръв бива изпомпван от дебелия възел на сърцето й, видя го да се разсейва из капилярите, за да нахрани плътта й. Момичето почувства пулсирането на зараждащия се живот в яйчниците й, грозд от лишени от разум надежди, които гъмжаха от несбъднатост. Усети въздушната вълна, нахлуваща в дробовете й, вихрен коктейл от миниатюрни фибри, които се втурваха в нея и после биваха изхвърляни навън.