Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
— Не.
— Къде е той?
— Във Фонтенбло.
— Сам ли е?
— Не, с господин Фуке.
— Много добре, но знаете ли…
— Не. Като ми кажете, тогава ще знам.
— Струва ми се, че Арамис ви забравя. Там се смеят, танцуват, пируват и пият вино от избите на господин Мазарини. Известно ли ви е, че във Фонтенбло всяка вечер се представя балет?
— Дявол да го вземе!
— Първо, той ви е лишил от свобода.
— Как така ме е лишил от свобода? Нима не съм свободен?
— Разбира се, че не!
— Иска ми се да го докажете.
— Няма нищо по-просто. Излизате ли на улицата?
— Никога.
— Яздите ли кон?
— Не.
— Пускат ли приятели при вас?
— Никога.
— Ами, драги, който никога не излиза на улицата, който никога не язди и който никога не се среща с приятели, той е лишен от свобода.
— За какво му е на Арамис да ме лишава от свобода?
— Нали Арамис състави плана за укрепленията на Бел-Ил? Портос се изчерви.
— Да, но той само това направи — начерта плановете.
— Драги Портос, работата е, че Арамис, който е начертал само плана, иска да го смятат за инженер, а вас, който сте построили камък по камък крепостните стени и бастиони, иска да понижи до ранга на обикновен строител.
— Строител — това значи каменар?
— Да, каменоделец.
— Който бърка варта ли?
— Именно.
— Общ работник?
— Точно така.
— О, милият Арамис мисли, че все още е на двадесет и пет!
— А отгоре на всичко, че вие сте на петдесет.
— Бих искал да го видя как работи!
— Да.
— Стар пръч, разяден от подаграта.
— Да.
— И с болни бъбреци.
— Да.
— Три зъба са му паднали.
— Четири.
— А вижте моите!
Разтваряйки дебелите си устни, Портос показа два реда зъби, наистина по-тъмни от снега, но чисти, твърди и здрави като слонова кост.
— Не можете да си представите, Портос — каза Д’Артанян, — какво внимание обръща кралят на зъбите. Виждайки вашите, аз взех решение. Ще ви представя на краля.
— Вие?
— А защо не? Да не мислите, че положението ми в двора е по-лошо от положението на Арамис?
— Съвсем не!
— Нали не смятате, че искам да си припиша някакви заслуги за укрепването на Бел-Ил?
— Разбира се, че не!
— Значи аз действам само във ваш интерес.
— Не се съмнявам в това.
— Ето какво тогава, аз съм близък приятел на краля, доказателството е, че когато той трябва да каже на някого нещо неприятно, аз взимам това задължение върху себе си.
— Но, мили приятелю, ако вие ме представите… Арамис ще се разсърди.
— На мен?
— Не, на мен.
— Но не е ли все едно кой ще ви представи: той или аз, след като трябва да бъдете представен?
— А какво ще каже господин Фуке, когато разбере, че съм заминал?
— Нима сте дали дума да не напускате мястото на вашето заточение?
— Не съвсем. Само обещах да не излизам от тук без предупреждение.
— После ще поговорим за това. Имате ли тук някакво задължение?
— Аз ли? Нищо сериозно.
— Освен ако не сте посредник на Арамис по някаква важна работа.
— Давам ви дума, че не.
— Нали разбирате, че аз казвам това само от съчувствие към вас. Да предположим, че имате задължение да изпращате на Арамис писма, документи…
— Писма — да! Изпращам му някои писма.
— Къде?
— Във Фонтенбло.
— Сега имате ли такива писма?
— Но…
— Оставете ме да се доизкажа. Имате ли такива писма?
— Току-що получих едно.
— Интересно ли е?
— Сигурно.
— Значи не ги четете?
— Аз не съм любопитен.
Портос извади от джоба си писмото, донесено от войника, чието съдържание не знаеше, за разлика от Д’Артанян.
— Знаете ли какво трябва да направите? — попита Д’Артанян. — Трябва сам да го занесете във Фонтенбло. А тъй като кралят е във Фонтенбло…
— То вие ще се възползвате от случая…
— Аз ще се възползвам от случая, и ще ви представя на краля.
— Дявол да ви вземе, Д’Артанян, колко сте изобретателен!
— И така, вместо да изпращате на вашия приятел повече или по-малко вярна информация, ние сами ще му отнесем писмото.
— Толкова просто е, а на мен дори наум не ми дойде.
— Ето защо, драги Портос, трябва да тръгнем незабавно.
— Наистина — съгласи се Портос, — колкото по-скоро отидем, толкова по-малко ще закъснее писмото.
— Портос, вие разсъждавате като Аристотел и логиката винаги идва на помощ на вашето въображение.
— Мислите ли?
— Това е следствие от сериозните занимания — отвърна Д’Артанян. — Да вървим!
— А какво ще стане с моето обещание към господин Фуке?
— Кое обещание?
— Да не напускам Сен-Манде, без да го предупредя.
— Ах, мой мили Портос — усмихна се Д’Артанян, — какво дете сте! Нали отивате във Фонтенбло?