Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
— Разбих порцелан — продължи той с пресекващ от смеха глас — за повече от три хиляди ливри, хахаха!… Без да смятаме полилея, който падна право на главата ми и се разлетя на хиляди парчета, ха — ха — ха…
— На главата? — учуди се Д’Артанян, хващайки се за главата.
— Право върху нея.
— И ви проби черепа?
— Не, нали ви казах, че полилеят се счупи на хиляди парчета, защото беше стъклен, от венецианско стъкло. Уникална рядкост, тежаща двеста фунта.
— И ви падна на главата?
— Да… гла… ва… та… Представете си едно позлатено кристално кълбо с инкрустации, отдолу с фунии, от които излиза пламък, когато запалят свещите.
— Но нали все пак не е бил запален?
— За мое щастие, иначе щях да изгоря.
— И се отървахте само с това, че ви попритисна?
— Не.
— Как така не?
— Ами така, полилеят ми падна върху черепа. А, изглежда, в нашия род костта на темето е необикновено здрава и би издържал дори ако върху мен беше паднала парижката „Света Богородица“.
— Какво говорите?
— Да, да — продължи Портос, — та полилеят падна, кристалът се строши и аз паднах облян…
— В кръв? Бедният Портос!
— Не, в благовонно масло, което миришеше превъзходно, но много силно и главата ми се замая от този аромат. Случвало ли ви се е да изпитате нещо подобно, Д’Артанян?
— Случвало ми се е, когато съм мирисал момини сълзи. И така, бедни ми Портос, вие паднахте и бяхте замаян от някакъв аромат?
— Най-чудното от всичко беше, че лекарят се кълнеше, че никога в живота си не бил виждал подобно нещо.
— Но сигурно ви е изскочила цицина — прекъсна го Д’Артанян.
— Не една, а цели пет.
— Защо пет?
— Защото отдолу на полилея имаше пет необикновено остри украшения, те се забиха в косата ми, която, както виждате, е много гъста.
— За щастие.
— Само одраскаха кожата. Но обърнете внимание на нещо странно. Такова нещо може да се случи само на мен — вместо да станат дупки, ми изскочиха цицини. Лекарят не можа задоволително да обясни това явление.
— Тогава аз ще ви го обясня.
— Много ще ви бъда задължен — каза Портос, като мигаше, което при него беше знак на огромно мозъчно напрежение.
— Откакто вашият мозък започна да изучава науките и да се занимава с изчисления, той сериозно е увеличил обема си. По такъв начин вашата глава се е препълнила с наука.
— Така ли мислите?
— Уверен съм в това. Оттук следва изводът, че черепната ви кухина не само не дава възможност да проникне във вашата глава нищо външно, но тъй като е препълнена, използва всеки случаен отвор да изхвърли навън ненужното.
— А-аа! — доволно възкликна Портос, на когото това обяснение се видя по-разбираемо от обяснението на лекаря.
— Петте цицини, предизвикани от петте украшения на полилея, са пет натрупвания на научни знания, измъкнали се навън под въздействието на външни обстоятелства.
— Действително! — зарадва се Портос. — Ето защо главата ме болеше повече отвън, отколкото отвътре. Ще ви призная даже, че слагайки шапката на главата си с енергично движение, както правим ние, военните, понякога изпитвам страшна болка, ако не си меря силата.
— Портос, аз ви вярвам.
— И ето, скъпи ми приятелю — продължи великанът, — господин Фуке разбра, че неговият дом не е достатъчно здраво построен за мен и реши да ми отдели друго помещение. Затова съм тук.
— Този парк е охраняван, нали? Парк за срещи, който е известен с тайнствените похождения на суперинтенданта.
— Не знам, не съм имал нито срещи, нито тайнствени приключения. Беше ми позволено да тренирам тук мускулите си и възползвайки се от това разрешение, аз измъквам дърветата с корен.
— Защо?
— За да си раздвижа ръцете и да се сдобия с птичи гнезда. Така е по-удобно, отколкото да се катеря като маймуна.
— Вие имате овчарски склонности като Тирсис, драги ми Портос.
— Да, аз обичам птичите яйца много повече от кокошите. Не можете да си представите какво изискано блюдо е омлет от четиристотин или петстотин яйца от канарчета, скорци и дроздове.
— Как! От петстотин яйца! Но това е чудовищно!
— Но всички те се събират в една салатиера.
Д’Артанян пет минути се любува на Портос, сякаш го виждаше за първи път. Портос просто разцъфна под погледа на приятеля си. Така те прекараха няколко минути. Д’Артанян гледаше, а Портос блаженстваше. Явно беше, че мускетарят търси нова тема за разговор.
— Какво ще правите, Портос, когато ви Стане много скучно?
— О, аз няма да стоя тук дълго! Арамис чака да ми изчезне и последната цицина, за да ме представи на краля. Казват, че кралят не можел да търпи цицини.
— Значи Арамис е все още в Париж?