Далечно царство
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечно царство». Краткое содержание книги:
Четири дни след като минахме мястото, където бях решил доста произволно, че пасищата са преминали в пустиня, срещнахме търговци на роби. Както и по-рано, техните предни постове се появиха и застанаха от двете ни страни. Дженъс заповяда да спрем и ме повика настрана.
— Имаме две възможности — каза той. — Можем или да ги изчакаме, докато ни нападнат било с магия, било с оръжие, и тогава да се справим с положението… или да ги нападнем първи. Аз съм за второто. Тези дебнещи номади ми омръзнаха. В бъдеще те или техните братя постоянно ще застрашават керваните ни на изток и ще бъдат непрекъсната напаст. Мисля, че сега можем да им дадем такъв урок, че занапред и през ум да не им мине да безпокоят търговците от Ориса.
Колебаех се. Мислех си, че сигурно има начин да се избегне такова клане: можехме да им се изплъзнем или да намерим някакви други средства да ги измамим. После с горчивина си спомних колко „любезно“ бяхме посрещнати по време на първото ни пътешествие и колко „милосърдни“ обещаваха да бъдат търговците на роби, ако се предадем. Спомних си и за Диос и страшно се ядосах — но за това не бяха виновни само номадите.
— Прави каквото знаеш — изръмжах аз. И до ден днешен често се чувствам виновен за това си решение.
— Добре. Ще унищожим тези хиени — каза Дженъс. — Но не единствено със силата на оръжията. Ще използуваме други, по убедителни средства. — Променихме курса и тръгнахме направо към съгледвачите, без обаче да изпратим парламентьор. Преди смрачаване те отпратиха в далечината. Видяхме накъде се насочиха… към един оазис, където очевидно лагеруваха търговците на роби.
— Ще ги нападнем, докато спят — каза Дженъс и заповяда да му дадем кинжалите си. После начерта на пясъка едно V, насочено към оазиса. С второ, по-плитко V затвори отворения край на първата фигура, така че сега тя приличаше на връх на копие или стрела. Нямаше никакво съмнение, че правеше някаква магии, макар че това бе забранено за всички Орисианци, които не бяха жреци. След това начерта под върха на копието голям кръг и постави в него кинжалите ни с върховете към центъра. Взе стрели от колчаните ни и ги постави в кръга по същия начин, като върховете им се допираха до остриетата на кинжалите. Донесе един вързоп, в който сигурно държеше нещата, събирани по време на пътуванията му. На трите върха на начертаното в пясъка острие заби малки дървени клинове, каза някакви думи и трите клина запушиха и пламнаха, без да изгарят. След това внимателно извади от вързопа една стъкленица и махна двете скоби, които затискаха капака й. Бях достатъчно далече, но усетих отвратителна миризма и едва не повърнах. Миришеше на отдавна развалено месо от същество, което дори не смеех да си представя. Дженъс капна малко от тази гнилоч в центъра на кръга с кинжалите, после бързо затвори стъкленицата и дойде при нас. Вонята, изглежда, не го безпокоеше.
Той замислено огледа свършената работа и си заговори сам:
— Малко кръв ще помогне… Но не от някой от нас, понеже нещата ще се обърнат. Може би… да. Ей, Лайън. Вземи тази мярка. — Дженъс му подаде една мъничка златна чашка, извадена от вързопа с магически принадлежности. — Пусни малко кръв на някое муле. Колкото да се напълни. — Видях как ръката на Лайън затрепери, когато взе чашката, но той изпълни заповедта без възражения и скоро кръвта на мулето опръска остриетата на кинжалите ни. Дженъс застана зад кръга и започна заклинанието. Както обикновено то се състоеше от непознати думи — може би имена на богове или просто думи от езика на чуждестранна магия, размесени с фрази, които можах да разбера.
— Това е… дар… извън живота… смърт… убива червеят… умира… дар… Белият покой… отвъд… докато дойдат лешоядите.