Далечно царство
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечно царство». Краткое содержание книги:
Преди да изтече половината пясък от часовника сганта пристигна и заобиколи къщата.
— Ето ти още една улика, че са организирани — посочи Дженъс. — Истинската тълпа ще се струпа там, където е най-вероятно да се случи нещо, което означава пред къщата. Вместо това ние сме обкръжени.
— Какво ще последва?
— Камъни, песни, след което една група ще започне да атакува някоя слаба точка. Ние ще трябва да удряме здраво с копия и стрели и да ги отблъснем. Трябва да им нанасяме големи щети всеки път, когато извършат такава атака. Рано или късно те или ще се уморят от даване на безполезни жертви, или…
Не ми беше необходимо да питам за алтернативата.
— Предполагам, че няма никаква надежда властите да ни се притекат на помощ.
Дженъс поклати глава.
— Най-големият ни шанс е при изгрев слънце още да сме живи.
Тълпата кръжеше и викаше, и хвърляше към нас камъни и грънци. Но нямаше никакви признаци за очаквана атака.
— Може би мислят първо да ни атакуват с магия — чудеше се Дженъс. — Огледай тълпата, Амалрик. Търси водачите им. Тази тълпа определено се ръководи от личност, а не от някой жрец, изпаднал в транс в двореца. Ей там! Виждаш ли?
Зад тълпата забелязах няколко малки светлинки.
— Полицейски фенери с увеличително стъкло — предположи Дженъс. — Най-вероятно го водят под ръка, тъй като ще изгуби много сили и ще изтърпи големи мъки, докато извърши заклинанието.
— Касини ли?
— Мислиш ли, че той ще позволи да бъдем унищожени, без лично да присъства? Касини е там и зная, че ако имахме магическо огледало и можехме да надзърнем в двореца на жреците, щяхме да видим как приятелчетата му вече пеят с пяна на устата.
Времето минаваше без по-нататъшно развитие на събитията. Дженъс се разтревожи.
— Те очакват нещо, някакво събитие, което да обърне нещата. Иначе не биха държали тълпата така здраво.
Една жена изпищя. Изпищя от вътрешността на къщата!
— Върви! — заповяда Дженъс. — Аз ще наблюдавам Касини и ще предотвратявам неговите ходове, каквито и да са те.
Спуснах се но стълбата. Отдолу се чуваха писъци и звънтене на саби. По някакъв начин… отнякъде… тълпата беше проникнала в къщата. Един мъж със сплескан нос размаха кървавата си брадва и се спусна към стълбата. Скочих през перилото с насочена към него сабя. Прободох го в рамото, той се заклати и падна, измъквайки сабята от ръката ми. Залитнах и с лявата ръка извадих дългия си нож, двойник на онзи, който бях носил по време на пътешествието. Втори негодник се хвърли отгоре ми с вдигната тояга, а аз още не бях измъкнал сабята си. Приклекнах и му разпорих корема, после грабнах тоягата му, защото налетяха още двама. Отскочих. Извъртях се и ги съборих с тоягата.
Крещях:
— Антеровци! Антеровци! Към мен! Към мен! — И сержант Мийна и резервите изскочиха от стаята, където им бях наредил да чакат.
Вестибюлът на първия етаж бушуваше като море: викове, кръв, разярени мъже… прииждаха към нас отвсякъде. И тогава го видях и разбрах откъде беше започнала атаката.
Да, това беше Търги! Той беше един от малцината, на които беше оказано доверие, и знаеше за тайния тунел. Навярно го беше издал на Касини. Държеше копие и беше надянал някакви ръждиви доспехи. Търги също ме видя, изкрещя от гняв и ме замери с копието. То профуча покрай мен и се заби в стената. Беше мой ред. Скочих, грабнах приличащата на факла газена лампа от поставката и я запратих… запратих я с всичка сила, разгневен от това ужасно предателство не само към мен и моето семейство, но също и към баща ми. Горящата лампа го удари по лицето и дори през шума на боя можах да чуя как той изпищя болка. После падна назад и изчезна от погледа ми, тъй като юначните ми хора отново атакуваха. Чух свистенето на стрелите и видях как стрелци ми изпращат стрелите си по бандитите от горната площадка на стълбите. Един вик, после друг и оцелелите побягнаха към вратата за тунела. Но малцина успяха да се спасят.
Стаята приличаше на касапница. Преброих пет, не, шест от моите хора ранени или умиращи. Още веднъж видях Търги. Беше успял да седне, опрял гръб о една стена. Лицето му беше като на призрак, черно-червено, покрито с пришки. Косата и брадата му бяха изгорели от газта. Ослепелите му очи не виждаха нищо, но той сигурно беше усетил стъпките ми. Протегна напред ръце и зафъфли нещо — може би искаше милост. Получи я. Посякох го бързо и той умря със смърт много по-добра от онази, която беше намислил за мен.