Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
Брегър кимна утвърдително.
— Разбира се. За нищо на света не бих пропуснал гледката. Най-после старият глупак се намира там, където искам да бъде.
Когато забеляза въпросителния поглед на Алена, Брегър се изсмя сърдечно.
— В това състояние не може да ме изхвърли, а да избяга също е невъзможно. Този път най-сетне ще открия какво го гложди и най-после ще се разберем.
През нощта Алена се стресна в лекия си сън. Стори й се, че чува някакъв шум в спалнята на съпруга си. Бързо изтича оттатък. Все още незагасналият огън в камината й позволи да види, че той е отворил очи, но лежи съвсем спокойно. Алена мина край леглото му, за да стъкне огъня. Не се и замисляше каква възхитителна гледка представлява тялото й за измъчените очи на Коул. Топлият отблясък на жарта правеше нощницата й да изглежда почти прозрачна. Въпреки силните болки Коул почувства как възбудата му нараства. Омаян, той я наблюдаваше, докато тя си намираше работа в стаята му. Тънката нощница почти не скриваше високите гърди, чиито връхчета бяха настръхнали от студа. След малко Алена застана до леглото на мъжа си и се наведе над него. Нежност и страст светеха в очите й, но внезапно тя потръпна от ледения полъх на въздуха.
Коул отметна завивката и протегна подканващо ръце. Алена веднага разбра и се вмъкна в леглото. Плътно притисната до него, тя дълго гледа с нежност лицето му. Ръката й лежеше върху окосмените му гърди и тя усещаше развълнуваните удари на сърцето му.
— Обичам те — прошепна тя с лека въздишка. — Все още ми е трудно да го призная, но ми се струва, че те обичах още през оная нощ, когато направи от мене жена.
Коул не отговори, но в очите му се четеше ням въпрос.
— Когато ти напусна Ню Орлиънс, почувствах, че в мене нещо се прекърши — призна тя срамежливо. — Боях се, че никога вече няма да те видя.
— Значи и двамата еднакво сме изстрадали раздялата — промърмори разчувстван Коул.
— А от Брегър няма защо да се страхуваш. В сърцето си винаги съм носила само теб.
Ръката му проследи топлите и меки извивки на гърба й.
— Искаш да кажеш, че трябва да му благодаря, задето оперира крака ми?
— Няма да е зле — каза Алена. После взе металното парче от нощното шкафче и го вдигна срещу светлината, за да може Коул да го види по-добре. — Не се ли радваш, че махна това нещо?
— Е, все пак ще почакам да видя какво ще излезе, пък после ще му благодаря. Става ли?
— Добре. А ще му кажеш ли тогава и защо му се сърдиш?
— Не мога всичко наведнъж, миличко. Едната работа се отнася до тялото ми, но другата засяга моята гордост.
— Опитай все пак.
Алена го целуна бегло по устните и притисна гърдите си към него. Коул почувства как малките твърди зърна сякаш прогарят кожата му. Простена леко от това сладко мъчение и я обсипа с бурни целувки. Всичко друго, дори парещата болка в крака му, беше забравено.
На разсъмване Алена се надигна. Коул я видя, вече облечена, да четка косите си, стигащи до под раменете. При тази гледка той изпита такова удоволствие, че неволно затвори очи. Преди да слезе долу, тя бързо го целуна по устните. Коул тъкмо беше започнал да се чувства самотен, когато тя се върна, носейки пълен поднос. Седна с кръстосани крака на леглото и започна внимателно да го храни. Живите й блестящи очи и щастливата й усмивка превърнаха сутринта в незабравимо преживяване. После Алена слезе отново долу и го остави за малко сам.
Докато я нямаше, Коул посегна към няколкото отдавна пренебрегвани медицински списания на нощното шкафче.
— Добро утро, доктор Лейтимър! — прогърмя внезапно силният глас на Брегър Дарви. Коул видя, че на вратата зад него е застанала и Алена.
— Как се чувства моят безценен пациент в тази прекрасна утрин? — осведоми се Брегър и приближи до леглото. По всички личеше, че се намира в необичайно добро настроение.
— Като оставим настрана непрекъснато растящото ми раздразнение — отлично — изръмжа Коул, избягвайки погледа на жена си.
Брегър притегли до леглото един стол и седна.
— Много ми е трудно да разбера защо в последно време предизвиквам твоя гняв със самото си присъствие. Сега, когато добрият Бог ми позволи да махна от крака ти онова проклето парче, мисля, че е дошло време да изясним някои недоразумения. — Брегър извади лулата си и взе да я пълни бавно и внимателно. Очевидно чакаше Коул да започне.
— Ако имаш да свършиш нещо, не се чувствай задължена да стоиш при нас. Разговорът сигурно ще трае дълго и съвсем няма да е интересно.
— Не бързам за никъде — отвърна тя с очарователна престорена невинност. — Всъщност предпочитам да остана при вас и да слушам.
— Тогава пък аз предпочитам да мълча! — заинати се Коул и отпусна глава на възглавницата.