Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Изведнъж усещането за благоговение изчезна, но свита на купчина и все още плачеща, Лиандрин си го спомняше съвсем ясно. Тя зяпна Отстъпницата с ужас.
— Вече убеди ли се, Лиандрин?
— Да, велика господарке — отрони тя. И беше. Беше убедена, че няма да посмее дори и да си помисли отново да се опита, без да е сигурна, че ще успее. Хитринката й беше съвсем бледа сянка но това, което бе направила Могедиен. Само ако можеше да научи това…
— Ще видим. Струва ми се, че можеш да се окажеш една от тези, които ще имат нужда от втори урок. Моли се да не е така, Лиандрин — вторите ми уроци са много сурови. А сега заеми мястото си при другите. Ще установиш, че съм прибрала някои от обектите на сила, които държахте в стаята си, но останалите дреболии можете да задържите. Не съм ли добра?
— Великата господарка е добра — тутакси се съгласи Лиандрин с хлипания и стонове, които все още не можеше да потисне.
Олюлявайки се, тя се изправи, пристъпи заднишком и застана до Асне. Видя заплитащите се потоци на Въздух, само на Въздух, но потръпна, щом те запушиха устата й и секнаха всякакъв звук в ушите й. Разбира се, не се и опита да окаже съпротива. Не си позволи дори да помисли за сайдар. Кой знае какво можеше една Отстъпница? Навярно можеше да чете и мисли. Това едва не я накара да побегне. Не. Ако Могедиен четеше мислите й, досега щеше да е мъртва. Или все още щеше да пищи, гърчейки се на пода. Или да целува краката на Могедиен и да я моли да й позволи да й служи. Лиандрин потръпна неудържимо; ако този сплит не бе запушил устата й, зъбите й щяха да затракат.
Могедиен заплете същото около всички, с изключение на Рианна, която подкани с властно кривване на кутрето си да коленичи пред нея. След което Рианна излезе и бе развързана и привикана Марилин Гемалфин.
От мястото си Лиандрин можеше да види лицата им, макар устните им да се движеха беззвучно за нея. Явно всяка жена получаваше заповеди, за които другите не биваше да знаят нищо. Но лицата им не подсказваха нищо. Рианна сведе покорно глава и излезе. Марилин изглеждаше изненадана, а след това — изпълнена с нетърпение, но тя беше Кафява преди, а Кафявите изпадаха във възторг пред всяка възможност да изровят всякакво късче забравено познание. На лицето на Джеайне Кайде се изписа ужас и отначало тя поклати глава, но лицето на Могедиен се вкочани и Джеайне набързо се поклони и се затича, макар и не толкова нетърпеливо, колкото Марилин, но също толкова бързо. Берила Нарон, тънка като вейка и коварна, и Фалион Бхода останаха почти безизразни, за разлика от Рианна. Испан Шифар, също от Тарабон като Лиандрин, макар и тъмнокоса, буквално целуна полите на Могедиен преди да напусне стаята.
След което потоците около Лиандрин бяха разплетени. Тя си помисли, че е дошъл нейният ред да я отпратят към Сянката знае какъв грях, но забеляза, че са махнати връзките и около другите. Пръстчето на Могедиен ги подкани настоятелно и Лиандрин коленичи между Асне и Чезмал Емри, висока и чаровна жена с черна коса и черни очи. Чезмал, която някога беше Жълта, можеше да Цери и да убива с еднаква лекота, но напрегнатият й взор, вторачен в Могедиен, и треперещите й ръце, стиснали полите й, говореха, че иска само да се подчини.
Трябваше да се съобрази с тези признаци, осъзна Лиандрин. Ако се обърнеше към една от тях, споделяйки увереността си, че могат да получат награди, ако предадат Могедиен на другите Отстъпници, това можеше да се окаже гибелно, ако тази, с която го споделеше, е решила, че най-добре за нея е да бъде кротко паленце в скута на Могедиен. Тя самата едва не изхленчи при мисълта за „втория урок“.
— А вас задържам при себе си — каза Могедиен — за най-важната задача. Работата на другите може да донесе сладък плод, но за мен вие ще сте истинската жътва. Лична. Има една жена на име Нинив ал-Мийра. — Лиандрин вдигна глава и черните очи на Могедиен се изостриха. — Познаваш ли я?
— Презирам я — отвърна искрено Лиандрин. — Тя е мръсна дивачка, която изобщо не биваше да бъде допусната в Кулата. — Дивачките тя презираше. Мечтаейки да стане Черна Аджа, тя самата се бе обучавала да прелива цяла година преди да отиде в Кулата, но в никакъв случай не беше дивачка.
— Много добре. Вие петте ще ми я намерите. Искам я жива. О, да, искам я жива. — Усмивката на Могедиен накара Лиандрин да потръпне; ако успееше да предаде Нинив и другите две на нея, можеше да се окаже съвсем подходящо. — Онзи ден тя е била в едно село на име Сиенда, може би на шестдесет мили оттук, с още една жена, към която сигурно ще проявя интерес, но са изчезнали. Вие ще…
Лиандрин се заслуша, изпълнена с нетърпение. За това тя щеше да бъде вярна хрътка. За другото трябваше да изчака.