Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Могедиен рязко я прекъсна.
— Служите на този от нас, който реши да ви подхване. Която и да ви праща заповеди от Бялата кула, тя ги получава от някой от нас и най-вероятно се влачи по корем в нозете му, докато го прави. На мен ще служите, Лиандрин. Бъди сигурна в това.
Могедиен не знаеше коя оглавява Черната Аджа. Това беше сериозно разкритие. Могедиен не знаеше всичко. Лиандрин винаги си беше представяла Отстъпниците почти всемогъщи, нещо, стоящо далече над обикновените смъртни. Навярно жената наистина бягаше от останалите Отстъпници. Ако успееше да им я предаде, сигурно щеше да си спечели висок сан. Можеше дори да стане една от тях. Имаше си една малка хитрина, научена още в детството. И можеше да докосва Извора.
— Велика наставнице, ние служим на Великия властелин, както и вие. На нас също е обещан вечен живот и власт, когато Великият властелин се за…
— Смяташ ли, че двете с теб сме равни, сестричке? — Могедиен направи гримаса на отвращение. — Стояла ли си в Ямата на ориста, за да отдадеш душата си на Великия властелин? Вкусвала ли си сладостта от победата при Пааран Дисен, или горчивината от пепелищата при Ейсар Дон? Ти си едно почти необучено паленце, а не началничката на тази пасмина, и ще ходиш там, където аз посоча, докато не реша, че ставаш за друго място. Тези другите също си въобразяваха, че са нещо повече. Искаш ли да си опиташ силата срещу мен?
— Разбира се, че не, велика господарке. — Не и след като беше предупредена и в готовност. — Аз…
— Рано или късно ще го направиш и предпочитам да го махна от пътя си още сега, в началото. Защо според теб дружките ти изглеждат толкова бодри? Днес вече им предадох същия урок. Не смятам да се чудя кога е най-добре да науча и теб. Ще приключим с това още сега. Хайде, опитай.
Лиандрин боязливо облиза устни и огледа жените, застанали като вдървени около стените. Само Асне Заремин си позволи да примигне и съвсем лекичко поклати глава. Скосените очи на Асне, високите й скули и силно подчертаният нос я издаваха като салдейка и тя притежаваше цялата прехвалена салдейска храброст. Щом тя я съветваше да не го прави, щом и в нейните тъмни очи се таеше ужас, значи наистина се налагаше да запълзи и да се унизява колкото трябва, за да умилостиви Могедиен. Но все пак малката й хитринка…
Тя коленичи пред Могедиен. Очите й бяха пълни със страх, който беше почти непресторен. Могедиен се беше отпуснала на стола си и отпиваше от чая.
— Велика наставнице, моля ви за прошка, ако съм си позволила прекалена дързост. Съзнавам, че съм само един червей под нозете ви. Моля ви, като ваша бъдеща вярна хрътка, да имате милост над това жалко псе. — Очите на Могедиен се сведоха към чашата й и в един кратък миг, докато думите все още се лееха от устата й, Лиандрин прегърна Извора и преля, търсейки пролука, каквато трябваше да има в самоувереността на Отстъпницата, пролуката, която я имаше във външната фасада на сила у всеки.
И още докато замахваше, светлината на сайдар обгърна другата жена и Лиандрин се присви от болка. Срути се върху килима, опита се да завие, но болката, неописуемата агония, каквато никога досега не беше познавала, заглуши вика й. Очите й бяха готови да изхвърчат; кожата й бе готова да се разцепи на ивици. Тресе се сякаш цяла вечност и когато болката най-сетне изчезна, също толкова внезапно, колкото бе започнала, единственото, което можеше да направи, бе да остане да лежи, потръпваща и плачеща с отворена уста.
— Започваш ли вече да разбираш? — попита я кротко Могедиен, подаде празната чашка на Темайле и добави: — Това беше много добре. Но другия път — малко по-силно. — Темайле сякаш всеки момент щеше да припадне. — Не си достатъчно бърза, Лиандрин, нито достатъчно силна, а и не знаеш достатъчно. Тази жалка дреболийка, която опита срещу мен. Искаш ли да видиш как изглежда наистина? — И тя преля.
Лиандрин зяпна към нея с благоговение. Запълзя по пода и заизмъква думи сред хлиповете, които не можеше да спре.
— Прости ми, велика господарке. — Тази великолепна жена, като звезда сред небесата, като комета, стояща над всички приказни крале и кралици. — Простете ми, моля ви — замоли се тя и с плач зацелува ръба на полата на Могедиен. — Простете ми. Куче съм аз, червей. — Засрамена беше до мозъка на костите си, че не бе осъзнавала всички тези неща доскоро. А те бяха верни. — Благоволете да ви служа, велика господарке. Позволете да ви служа покорно. Моля ви. Моля ви.
— Аз не съм Грендал — отвърна с отвращение Могедиен и грубо я избута с носа на кадифената си пантофка.