Хроника на птицата с пружина
- Автор: Мураками Харуки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Культурология
Электронная книга - «Хроника на птицата с пружина». Краткое содержание книги:
— Да, вече го чух.
— Добре — казах аз, но не знаех какво друго да добавя.
— Както и да е. Но знаеш ли. Господин Птицата с пружината, реших да се върна на училище именно защото се запознах с теб. Без майтап.
— И защо така? — учудих се аз.
— Да, защо така? — повтори Мая Казахара. Сетне присви ъгълчетата на очите си и ме погледна. — Може би ми се е искало да се върна в един по-нормален свят. Но наистина, Господин Птицата с пружината, с теб беше много забавно. Без майтап. В смисъл: ти си свръхнормален, а правиш съвсем ненормални неща. Освен това си… непредсказуем. С теб не ми беше никак скучно. Нямаш представа колко добре ми дойде. Да не скучаеш, означава да не ти се налага да мислиш за куп тъпотии. Нали така? По отношение на това се радвам, че беше тук. Но да ти призная, ми лазеше по нервите.
— Защо?
— Ами… как да го кажа? Понякога, като те гледам, все ми се струва, че се сражаваш наистина на живот и смърт срещу нещо — заради мен. Знам, звучи странно, но когато се случва така, имам чувството, че съм с теб, че заедно с теб напрягам сили. Разбираш ли? Винаги си страшно спокоен, в смисъл — каквото и да става, то няма нищо общо с теб, всъщност обаче не си такъв. По свой си начин се сражаваш с последни сили, макар че отстрани погледнато, хич не ти личи. Ако не беше така, нямаше да слизаш в кладенеца, нали? Но ти не се бориш заради мен, разбира се. Бориш се пряко сили, опитваш се да надвиеш онова голямо нещо, каквото и да е то, по една-единствена причина — за да намериш Кумико. Ето защо няма причина да се потя заради теб. Знам го, но въпреки това все ми се струва, че се бориш именно заради мен, Господин Птицата с пружината, и докато се бориш за Кумико, вероятно се бориш и за много други хора. И точно заради това понякога изглеждаш пълен идиот. Ето какво мисля аз, Господин Птицата с пружината. Но докато те гледам, се напрягам и изнервям и накрая се чувствам напълно изцедена. В смисъл, погледнато отстрани, нямаш шансове да победиш. Ако трябваше да се обзалагам, щях да се хвана на бас, че ще загубиш. Извинявай, но си е така. Много си ми симпатичен, но не искам да се провалям.
— Напълно те разбирам.
— Не искам да гледам как губиш, не искам да се потя и занапред заради теб. Затова реших да се върна в свят, който е малко по-нормален. Но ако не те бях срещнала тук… тук, пред тази празна къща, според мен нямаше да се получи така. И през ум не би ми минало да тръгвам пак на училище. Щях да продължа да си стоя в един свят, който не е толкова нормален. В този смисъл ти казах. Господин Птицата с пружината, че го правя заради теб. Не си съвсем безполезен.
Аз кимнах. За пръв път от доста време някой казваше нещо добро за мен.
— Я ела насам. Господин Птицата с пружината — повика ме Мая Казахара.
Тя се надигна на шезлонга. Аз станах и отидох при нея.
— Седни ето тук — рече Мая Казахара.
Подчиних се я седнах до нея.
— Покажи ми лицето си.
Известно време момичето ме гледа вторачено. После сложи едната си ръка върху коляното ми, а с другата докосна белега на бузата ми.
— Клетият Господин Птицата с пружината — почти прошепна Мая Казахара. — Знам, ще поемеш върху себе си какво ли не. Още преди да си се усетил. Тук нямаш никакъв избор, нищо не можеш да направиш. То е все едно дъжд се излива над полето. А сега затвори очи. Сякаш са залепени здраво.
Стиснах очи.
Мая Казахара докосна белега с устни, малки и тънки като изключително добре направена имитация. После разтвори същите тези устни и прокара по белега език — много бавно, без да пропуска и сантиметър. Ръката, която беше сложила върху коляното ми, не помръдна оттам през цялото време. Топлият й, влажен допир достигаше до мен от много далеч, от място, което се намираше отвъд всички полета по света. После Мая вдигна ръката ми и я допря до раната под окото си. Помилвах едносантиметровия белег. През върховете на пръстите ми се вля в мен едва доловим резонанс на копнежа. Помислих си, че някой трябва да прегърне това момиче и да го притисне до себе си. Някой друг, но не и аз. Някой, който може да му даде нещо.
— Довиждане, Господин Птицата с пружината. Някога ще се видим отново.
16.
Най-простото нещо
На другия ден звъннах на вуйчо и му казах, че до няколко седмици вероятно ще се изнеса от къщата. Извиних се, че му го сервирам толкова внезапно, но обясних, че не съм го предупредил по-рано, защото Кумико ме е изоставила. Вече нямаше смисъл да крия. Споделих, че ми е писала, за да предупреди, че няма да се върне, и че искам да се махна от тази къща, макар и да не знам за колко време. Краткото ми обяснение бе последвано от телефонно мълчание. Вуйчо очевидно обмисляше нещата. После каза: