Хроника на птицата с пружина
- Автор: Мураками Харуки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Культурология
Электронная книга - «Хроника на птицата с пружина». Краткое содержание книги:
— Разни дивотии ли?
— Например затварям те в кладенеца или когато се возя отзад на мотоциклет, затискам с ръце очите на момчето, което го кара.
При тези думи тя се пипна по белега до окото си.
— Затова ли катастрофирахте? — попитах аз.
Мая Казахара погледна изпитателно към мен, сякаш не ме е чула. Но всяка дума, която бях изрекъл, би трябвало да е достигнала до ушите й. От тъмните очила не виждах очите й, ала по лицето й плъзна някаква апатия — точно както масло, което се разлива върху неподвижна вода.
— Какво стана с момчето? — попитах аз.
Мая Казахара продължи да ме гледа с цигарата между устните. По-скоро продължи да гледа белега върху лицето ми.
— Трябва ли да отговоря на въпроса ти. Господин Птицата с пружината?
— Не отговаряй, ако не искаш. Ти самата отвори дума. Ако не ти се говори, недей.
Мая Казахара притихна съвсем. Явно й беше трудно да реши какво да прави. После дръпна от тютюневия дим толкова силно, че сигурно си напълни белите дробове, и го издуха бавно. С бавно движение махна тъмните очила и зажумяла, извърна лице към слънцето. Докато я гледах, изпитах чувството, че ходът на времето постепенно се забавя — сякаш пружината му трябваше да се навие отново.
— Момчето умря — каза накрая Мая Казахара с безизразен глас, като че ли се беше примирила с нещо.
— Умря ли?
Тя изтръска пепелта от цигарата. После взе хавлиената кърпа и няколко пъти избърса потта по лицето си. Накрая, сякаш се бе сетила, че е трябвало да свърши нещо, каза набързо с делови тон:
— Карахме с бясна скорост. Стана недалеч от Еношима.
Погледнах я, без да казвам и дума. Мая държеше с две ръце кърпата за краищата и ги притискаше към бузите си. Цигарата между пръстите й димеше. Нямаше вятър, който да разнася белия дим, и той сякаш се издигаше от малък сигнален огън. Момичето очевидно не можеше да реши дали да плаче, или да се смее. На мен поне така ми се стори. Мая сякаш дълго се колеба между двете възможности, накрая обаче не избра никоя от тях. Замисли се, остави кърпата на земята и си дръпна от цигарата. Наближаваше пет, а жегата не даваше признаци да отслабва.
— Аз го убих — рече момичето. — Е, не нарочно, разбира се. Просто исках да го тласна до ръба. Правехме го през цялото време. Беше като игра. Докато пътувахме с мотоциклета, му затулвах очите или го гъделичках. Но никога не се е случвало нищо. До онзи ден… — тя вдигна лице и ме погледна право в очите. — При всички положения. Господин Птицата с пружината, не се чувствам осквернена. Просто ми се искаше, ако успея, да се доближа до онова мазно нещо. Искаше ми се да го прилъжа да излезе от мен и после да го размажа. Наистина трябва да стигнеш до ръба, ако искаш да го надхитриш. Друг начин няма. Трябва да го измъкнеш с добра примамка. — Мая Казахара поклати бавно глава. — Не, не мисля, че съм била осквернена. Но не съм била и спасена. Точно сега, Господин Птицата с пружината, не може да ме спаси никой. Светът ми изглежда съвсем празен. Всичко, което виждам около себе си, ми се струва фалшиво. Единственото, което е истинско, е онова мазно нещо вътре в мен.
Тя мълча дълго, дишаше спокойно и равномерно. Не се чуваха други звуци, нито птици, нито насекоми. Над двора се спусна ужасна тишина, сякаш светът наистина беше опустял.
Мая Казахара се обърна на шезлонга с лице към мен. Сякаш внезапно си беше спомнила нещо. Лицето й беше съвсем безизразно, като умито.
— Я ми кажи, Господин Птицата с пружината, спа ли с оная Крита Кано?
Аз кимнах.
— Ще ми пишеш ли от Крит? — попита момичето.
— Непременно. Ако изобщо замина.
— Знаеш ли, Господин Птицата с пружината — рече Мая след кратко колебание, — май пак ще тръгна на училище.
— О, значи си преразгледала въпроса, така ли?
Тя сви леко рамене.
— Но в друго. За нищо на света няма да се върна в старото. Новото е доста далеч. Така че известно време вероятно няма да мога да те виждам.
Аз кимнах. После извадих от джоба си лимонов бонбон и го лапнах. Мая Казахара се огледа и запали цигара.
— Я ми кажи. Господин Птицата с пружината, приятно ли е да спиш с най-различни жени?
— Това няма нищо общо.