Хроника на птицата с пружина
- Автор: Мураками Харуки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Культурология
Электронная книга - «Хроника на птицата с пружина». Краткое содержание книги:
Когато се приближих, Мая Казахара седна и се пресегна да изключи касетофона. В сравнение с последния път бе почерняла много повече, все едно е била една седмица на море. Цялото й тяло — буквално от главата до петите — беше с красив тен. Тя очевидно не правеше друго, освен да се пече по цял ден, включително през времето, докато съм бил в кладенеца. Поспрях и огледах градината. Почти не се беше променила, обширната морава бе ниско окосена, езерцето не бе напълнено с вода и изглеждаше толкова пресъхнало, че човек чак ожадняваше.
Седнах на свободния шезлонг до Мая и извадих от джоба си лимонов бонбон. От горещината обвивката беше залепнала.
Известно време Мая Казахара ме гледа, без да казва нищо.
— Какво се е случило, Господин Птицата с пружината? Какъв е този белег на лицето ти? Белег е, нали?
— Според мен — да. Може би. Но не знам от какво. Погледнах се и го видях.
Момичето се надигна на лакът и се взря в лицето ми. Избърса капките пот около носа си и побутна слънчевите очила, за да ги намести. Очите й под тъмните стъкла не се виждаха.
— Нямаш никаква представа, така ли? Как и защо се е появил.
— Никаква.
— Съвсем никаква?
— Излязох от кладенеца, по някое време се погледнах в огледалото и го видях. Наистина.
— Боля ля те?
— Не ме боли, не ме и сърби. Но пари леко.
— Ходи ли на лекар?
Поклатих глава.
— Надали ще е от полза.
— Сигурно — съгласи се Мая Казахара. — И аз мразя лекарите.
Свалих си шапката и очилата и избърсах с носната кърпа потта, избила по челото ми. Сивата ми тениска вече се чернееше под мишниците от пот.
— Страхотен бански — отбелязах аз.
— Мерси.
— Имам чувството, че е ушит от последни остатъци плат, за да се оползотвори максимално добре ограниченият ресурс.
— Когато съм сама, си махам горнището.
— Виж тя.
— Не че имам какво да крия — рече Мая така, сякаш се оправдаваше.
И наистина, гърдите й под горнището бяха малки и недоразвити.
— Плувала ли си някога с това нещо? — полюбопитствах аз.
— Никога. Не знам да плувам. А ти, Господин Птицата с пружината?
— Аз знам.
— Далече ли стигаш?
— Далече.
— Десет километра?
— Вероятно… Никой ли няма у вас?
— Вчера заминаха за вилата в Идзу. Всички искали да се къпят в края на седмицата. „Всички“ — това са майка ми, баща ми и малкият ми брат.
— А ти?
Тя само сви леко рамене. После извади от гънките на кърпата цигари и кибрит и запали.
— Изглеждаш ужасно, Господин Птицата с пружината.
— То оставаше да не изглеждам ужасно… след няколко дни в кладенец почти без храна и вода и ти ще изглеждаш ужасно.
Мая Казахара си махна тъмните очила и се извърна с лице към мен. Под окото й още се виждаше дълбокият белег.
— Я ми кажи, Господин Птицата с пружината. Сърдиш ли ми се?
— Не съм сигурен. Имам куп неща, за които да мисля, после може и да ти се разсърдя.
— Жена ти върна ли се?
Аз поклатих глава.
— Написала ми е писмо. Нямало да се върне вече.
— Клетият Господин Птицата с пружината — въздъхна Мая Казахара. Седна на шезлонга и леко докосна с ръка коляното ми. — Клетият, клетият Господин Птицата с пружината. Знаеш ли, сигурно няма да ми повярваш, но накрая смятах да те спася и да те извадя от кладенеца. Просто исках да те поуплаша, да те помъча. Исках да проверя дали мога да те накарам да крещиш. Исках да видя колко време ще мине, докато се объркаш до степен да излезеш от кожата си.
Не знаех какво да кажа, затова само кимнах.
— Сериозно ли според теб говорех, когато се заканих, че ще те оставя да умреш там долу?
Вместо да отговоря веднага, намачках хартийката от бонбона на топче. После рекох:
— Да ти призная, не бях сигурен. Говореше така, сякаш наистина смяташе да го направиш, но после ми се стори, че само ме плашиш. Когато си на дъното на кладенец и разговаряш с някого горе, със звука става нещо странно: не долавяш чувствата в гласа на човека. В крайна сметка обаче не е важно дали си била сериозна. Действителността се състои от различни пластове. В онази действителност ти може би наистина искаше да се опиташ да ме убиеш, в тази обаче не искаш. Зависи за коя действителност ми говориш ти и за коя — аз.