Хроника на птицата с пружина
- Автор: Мураками Харуки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Культурология
Электронная книга - «Хроника на птицата с пружина». Краткое содержание книги:
Пуснах топчето от обвивката на бонбона в дупката на кутията от спрайта.
— Ще ми направиш ли една услуга, Господин Птицата с пружината? — попита Мая Казахара и посочи маркуча върху моравата. — Ще ме напръскаш ли с ей това нещо? Ужааасна жега! Ако не се понамокря, мозъкът ми ще се опържи.
Станах от шезлонга и отидох да вдигна синия пластмасов маркуч от моравата. Беше топъл и размекнат. Посегнах зад храстите и пуснах крана. В началото потече гореща вода, напечена от слънцето, после запръска хладка и накрая съвсем студена. Мая Казахара се излегна върху тревата и аз насочих хубавата мощна струя към нея. Тя затвори очи и остави водата да се плиска по тялото й.
— Ох, жестоко! Хайде и ти, Господин Птицата с пружината!
— Не съм с бански — обясних аз, но момичето така се наслаждаваше на водата и беше толкова горещо, че накрая не издържах.
Свалих мократа от потта тениска, наведох се напред и подложих глава под студената вода. Полях се и поех една глътка: беше ледена и пивка.
— Ей, това вода от кладенец ли е? — попитах аз.
— Разбира се. Качва се с помпа. Страхотна е, нали? Ужасно студена. Става и за пиене. Извикахме някакъв специалист да провери качеството й и той каза, че била добра и много рядко в Токио водата била толкова чиста. Беше изумен. Но нас ни е страх да я пием. Кварталът е гъстонаселен, знае ли човек какво може да проникне във водата!
— Не ти ли се струва странно? Кладенецът на Мияваки е съвсем сух, докато вашият е с хубава чиста вода. А те са отсреща. Защо ли има такава голяма разлика?
— Да, наистина — съгласи се Мая Казахара и приведе глава. — Може би нещо е отклонило подземния поток и водата се е изместила малко, затова техният кладенец е пресъхнал, а нашият — не. Но не знам, естествено, каква точно е причината.
— В къщата ви случвало ли се е нещо лошо? — попитах аз.
Мая Казахара сбърчи лице и поклати глава.
— Единственото лошо нещо, което се е случило през последните десет години, е, че тук е ужасна скука!
Мая Казахара се избърса и попита искам ли бира. Казах, че да. Тя донесе от къщата две студени кутийки „Хайнекен“. Отпи от едната, аз отпих от втората.
— Кажи ми, Господин Птицата с пружината, какво смяташ да правиш занапред.
— Още не съм решил — отговорих аз. — Но вероятно ще се махна оттук. Може дори да напусна Япония.
— Да напуснеш Япония ли? И къде ще отидеш?
— В Крит.
— В Крит? Това има ли нещо общо с жената, как й беше името, Крита не знам коя си?
— Да, има нещо общо.
Мая Казахара се замисли.
— И тази Крита не знам коя си ли те спаси от кладенеца?
— Крита Кано — казах аз. — Да, точно тя.
— Имаш много приятели, нали, Господин Птицата с пружината?
— Всъщност не. Ако съм известен с нещо, то е, че имам малко приятели.
— И как все пак Крита Кано е разбрала, че си долу в кладенеца? Не си казвал на никого, че ще слизаш там, нали? Как тя се е досетила къде си?
— Не знам — отговорих аз.
— Както и да е. Значи отиваш в Крит, така ли?
— Още не съм решил. Това е една от възможностите. Първо трябва да си изясня нещата с Кумико.
Мая Казахара захапа цигара и я запали. После докосна с върха на кутрето белега под окото си.
— Знаеш ли, Господин Птицата с пружината, почти през цялото време, докато ти беше долу в кладенеца, аз се печах тук на слънцето. Печах си се, държах под око градината на празната къща и си мислех за теб в кладенеца, как гладуваш и малко по малко се приближаваш към смъртта. Само аз знаех, че си долу и не можеш да излезеш. И когато си помислех за това, си представях невероятно ясно какво изпитваш: болката, тревогата и страха. Разбираш ли? Така се чувствах мнооого близо до теб! Наистина нямаше да те оставя да умреш. Вярно си е. Честна дума. Но ми се искаше това да продължи. Докато стигнем до ръба. До онова състояние, когато ти ще започнеш да се разпадаш, когато ще си уплашен до смърт и вече няма да издържаш. Наистина чувствах, че така е най-добре — и за теб, и за мен.