Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Неведнъж в първата седмица от боевете Ерик бе съжалил, че Калис го отзоваха на онова неведомо място, където присъствието му бе наложително, и че бяха възложили командването на центъра на Грейлок. Ерик щеше да предпочете първоначалната си задача — да държи северния фланг. Воденето на бой иззад силно укрепена позиция беше много по-лесно от тази акция на забавяне.
Предните му наблюдатели бяха видели разветите бойни флагове — знак, че врагът подготвя мащабна атака срещу позицията му. Беше предвиждал да се отдалечи поне на още една миля по пътя, докато врагът се появи. Използва ръчни сигнали, за да заповяда на войниците си да се скрият, а на стрелците си — да отстъпят. Те трябваше да обстрелват врага по фланговете на походния им строй, но донесенията този път показваха, че броят им е твърде голям, за да рискува да изложи лъкометците си на открито. Щеше да импровизира и да намери друго място по пътя, където да ги разположи, за да забавят вражеското настъпление и същевременно да им остане възможност за отстъпление.
Трудността беше в това, че в първата фаза на оттеглянето, ако врагът атакуваше, щеше да им остане малко време да се подготвят. Ако можеха да забавят вражеската колона и да се отдръпнат достатъчно, щяха бързо да се окопаят и да се отбраняват, ако ги достигнат, но ако ги удареха, докато отстъпват, превъзхождащият брой на противника щеше да се окаже гибелен.
Ето защо трябваше да задвижи хората си по пътя и да се доберат бързо до следващата подготвена отбранителна позиция, където чакаше частта на Грейлок. Там заедно щяха да отбраняват позицията, докато врагът не спре настъплението и тогава хората на Грейлок щяха да отстъпят към следващия опорен пункт. Това щеше да е тактиката през следващите три седмици или докато стигнат Даркмоор. Щом врагът изтеглеше крайните си северни и южни флангове, се предвиждаше тамошните части да се придвижат по фронтовата линия, добавяйки към центъра свежи войници, но тази фаза от операцията се предвиждаше след поне месец, а ако врагът не изтеглеше фланговете си, подкрепата нямаше да е налице.
След като мъжете тръгнаха, Ерик се позадържа в тила с последния ред на ариергарда. Погледна на запад към късното следобедно слънце и видя вдигащия се пушек. Крондор гореше и Ерик се зачуди как ли се справят Уилям, Джеймс и другите. Изрече наум молитва към Рутия, Богинята на късмета, ако има и най-малка възможност, дано да се измъкнат.
После обърна коня си и препусна в галоп да настигне колоната. До следващата позиция им оставаха около три часа и още един час да се окопаят, преди да се стъмни. Представа нямаше дали врагът ще продължи похода до здрач и след това ще атакува, или ще изчака до съмване, но така или иначе смяташе да не остане неподготвен.
Звуците на битката се процеждаха дори и в недрата на дълбокото мазе. Бойците тичаха до наблюдателните постове по мрежата от канали и се връщаха и Джеймс имаше груба представа за вражеското разположение в града. Пожарите бушуваха в централната третина на Крондор, а боевете в източния участък бяха леки и спорадични.
Основните вражески сили изчакваха зад огнената стена, докато пожарите затихнат. Единственият съгледвач, който се бе осмелил да излезе и огледа, съобщи, че хиляди въоръжени мъже изчаквали сред догарящите отломки на доскорошната западна третина на града. Дворецът се бе превърнал в камара овъглен камънак, който още димеше и Джеймс знаеше, че шуреят му сигурно е загинал. Гамина бе потвърдила, че не може да достигне Уилям с умствената си реч. Макар обикновено тази нейна дарба да бе ограничена в разстоянието, със семейството й въпросът за обхвата не стоеше толкова категорично. Съпруга си например беше намерила от десетки мили разстояние.
Двамата седяха на каменния под в тъмното влажно помещение. Всички се бяха умълчали, предусещайки надвисналата над главите им съдба. Планът за измъкване изискваше голям късмет, а в този момент всички имаха чувството, че късметът няма да им стигне.
Джеймс даде указания на един съгледвач, който беше намерил изход на запад, и младежът забърза да изпълни заповедта. Гамина дремеше на рамото му. Някъде към привечер съгледвачът се върна.