Мястото на екзекуцията
- Автор: Макдермид Вэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мястото на екзекуцията». Краткое содержание книги:
Пол сви рамене и прекара ръка през ниско подстриганата си руса коса.
— Той не обича такива неща. Спомням си как у нас се появиха някакви журналисти — трябва да съм бил към шестнайсетгодишен. Някакъв тип, който заяви, че писал на времето за случая, и искал татко да му сътрудничи, за да напишат заедно книга за събитията. Татко само дето не го изхвърли. После каза на мама, че майката на Алисън е преживяла достатъчно мъки на времето, за да се разравя отново целия случай.
Журналистическият инстинкт на Катрин се задейства незабавно.
— Но нали тя вече е мъртва — искам да кажа, майката на Алисън. Почина през деветдесет и пета. Вече няма причини да не се говори за случая. — Тя се приведе напред, обзета от внезапна възбуда. — Бих искала аз да напиша книгата за случая Алисън Картър. Историята трябва да бъде разказана, Пол. Не на последно място, защото на времето репортерите са замазвали подробностите около сексуалното насилие, упражнено от Филип Хокин върху доведената му дъщеря. Това е важен случай, не само от юридическа гледна точка, но и защото се е отразил на живота на извънредно много хора.
Хелън изненадващо се намеси в нейна защита.
— Катрин е права, Пол. Знаеш колко безскрупулни могат да бъдат някои журналисти. Знаеш също, че интересът към тези исторически случаи се подновява периодично. Ако баща ти не разкаже тази история, най-вероятно някой амбициозен драскач ще напише нещо след неговата смърт и тогава няма да има кой да възрази срещу сензационната версия на събитията. А пък и Джен живее точно на мястото на събитията, така че Катрин ще може да навлезе напълно в атмосферата.
Пол вдигна ръце в знак, че се предава. Явно Хелън имаше достатъчно власт да промени почти враждебното му настроение в любезна услужливост.
— Добре, добре, момичета, печелите. Ще поговоря със стария следващия път, когато се прибера у дома. Ще му обясня, че съм се запознал с последната почтена журналистка в Европа и че тя си е поставила за цел да го превърне в медийна звезда. Кой знае, може и аз да закача нещо от блясъка на славата. А сега, имате ли нещо против да отидем да хапнем миди при Жак?
Една седмица по-късно, когато вече се бе прибрала в Лондон, телефонът иззвъня. Синът бе обработил бащата така, както външен човек не би успял. Идущата седмица Джордж Бенет щеше да участва в турнир по голф за пенсионирани служители на полицията, близо до Лондон, и беше склонен да се види с Катрин, за да обмислят на чаша възможностите тя да опише в книга случая Алисън Картър въз основа на неговите спомени.
Катрин се облече много внимателно за срещата. Единственият костюм на Армани, който притежаваше, ниски токове. Имаше нужда от увереност, и в това отношение беше съгласна с редакторката на модната секция в списанието — че нищо не придава такава самоувереност на деловата жена като изисканата италианска мода. Постави на изпитание търпението си, докато си слагаше овлажняващ фон дьо тен, очертаваше очите си и оформяше с молив и червило устните си, за да се почувства добре в кожата си. С всяка изминала година тази процедура отнемаше все повече време. Някои от колежките й се подложиха на пластични операции, но те имаха съпрузи, с които трябваше да се съобразяват. Катрин знаеше отлично, че е много по-трудно да задържиш някого, когато чарът на новостта избледнее, отколкото да откриеш човек, склонен да сподели удоволствието ти без излишна публичност — и дотогава, докогато това е приятно и на двамата. Не че имаше подобни намерения по отношение на Джордж Бенет. Но нямаше нищо лошо в това той да се почувства поласкан, че тя се е погрижила да му се понрави.
Но той беше все още хубав мъж, и тя изпита задоволство, че се е постарала да изглежда добре. Сребристоруса коса, малко крива усмивка и очи, които все още излъчваха добронамереност въпреки трийсетте години, прекарани в служба на закона; също като Робърт Редфорд, и Джордж Бенет беше мъж, чиито най-хубави години бяха вече спомен, но не можеше да го погледнеш и да не оцениш останките от минало великолепие.
А най-удивителното беше, че Джордж Бенет бе готов да говори. Катрин подозираше, че към това са го подтикнали много причини. Първата бе, че и той бе осъзнал възможността да говори свободно сега, след смъртта на Рут Хокин, без да се притеснява, че ще й причини нови страдания. Беше се пенсионирал на петдесет и три години с чин главен криминален инспектор, беше работил като консултант по сигурността в няколко компании от долината на река Амбър, но все по-тежката инвалидност на жена му, предизвикана от прогресиращ артрит, го бе накарала да престане да работи миналата година. Очевидно Джордж Бенет не беше човек, който обича да бъде извън играта, не можеше и да се наслаждава на сенчестото съществувание на обикновен, незначителен възрастен мъж. Предложението на Катрин бе дошло във възможно най-подходящия момент.