Магьосническа ярост

— Казваше ми, че съм негова затворница. Че съм му длъжница, задето ми показа, че към магьосница, и че трябва да остана там с тях и да правя… — Тя спря. Дъхът изсвистя между зъбите й. — Каквото ми кажат да правя. Не знам. Имах чувството, че, ако повдигна въпроса, сигурността ми ще е под въпрос.

Тео се замисли за момент, преди да стигне до очевидното заключение.

— Ще играеш ролята на отвлечена, за да избегнеш Грибин, това ли е планът ти? С мен няма да свърши работа. Знам повече. Стефан не би си играл да отвлича магьосница.

Главата й се обърна рязко.

— Аз съм отвлечена! Два пъти! Първо Стефан Фошо се появява в хола ми, после вие ме взимате от него. Боже, толкова ми писна от цялото това нещо!

Тя стана и прекоси стаята, оставяйки мръсни следи по килима, докато вървеше. Кучето скочи от ръцете й и я загледа. Тя си мърмореше, докато вървеше напред-назад.

— Занимавах се със своите си неща, живеех си живота. Върнах се от пътуване, за да заваря, че Стефан Фошо е нахлул в апартамента ми. Две секунди по-късно бях в безсъзнание. Събудих се на странно място, заобиколена от странни хора — отвлечена. Те издърпаха тази… тази огнена топка от центъра на гърдите ми и ме научиха как да я използвам. — Тя спря рязко и тишината се разтегна като къс от карамел. — Казаха ми, че майка ми не е била и наполовина толкова луда, колкото са мислели всички — довърши кротко тя.

Тео примигна, взирайки се в гърба й. Ако се преструваше, то трябваше да получи Оскар. А може би това означаваше, че наистина не се преструва. Може би.

— Напоследък Дъскоф взеха много уязвими магьосници — каза накрая той. — Също и стари магьосници.

Тя се завъртя.

— Ти кого наричаш стар, приятелче?

— За Дъскоф всеки над осемнадесет години е стар. Обикновено не се опитват да вербуват по-възрастни членове от това.

— Вербували са ме? Това ли са се опитвали да направят? — Тя издаде подигравателен звук. — Човече, не ги бива в това.

Той въздъхна и потърка лице. Боят във фермата бе брутален и той бе уморен и изцеден. Или тя казваше истината и той се бе отнесъл несправедливо с нея, или тя беше страхотна актриса и криеше нещо.

Стефан Фошо не се занимаваше със случайни магьосници. Само онези най-високо в йерархията му бяха приближени. Изглеждаше непривично за него да отдава такова специално внимание на наскоро похитена. Стефан не си цапаше ръцете, за тази цел бяха подчинените му.

Та, какво да прави с тази жена, докато реши дали е жертвата или злодея?

Умът му прехвърли възможностите. Можеше да я прехвърли на Клеър и Адам за през нощта, или може би на Изабел, но всички те бяха заети с истинските отвлечени и се занимаваха с вещерите в Грибин, за да успеят да се заемат и с това. Както и да е, така или иначе нямаше доверие на никой друг, освен на себе си, да я държи под око.

Но дали наистина искаше да пусне потенциална огнена вещица в дома си за през нощта? Това беше като да си легнеш с черна мамба, нали?