Магьосническа ярост

Сарафина нямаше време да мисли, да диша, да направи каквото и да е. Земята под нея се разтресе, разтвори се и тя се строполи, пищейки. Гросет скочи от ръцете й и се приземи до нея, джавкайки като нещо рошаво и подивяло.

Тя бе легнала по корем, плюейки пръст, когато големите му ръце се затвориха около кръста й. Той я вдигна и я остави на крака. Бе покрита с пръст и експлодирали парченца от стеблата на царевицата. Бяха омазали лицето и дрехите й, бяха се заплели в косата й и се бяха забили в дланите й. Гросет се късаше от лай.

Намръщеният, спиращ сърцето поглед на мъжа се отмести от нея към кучето и той направи крачка към домашния й любимец. Сарафина скочи на пътя му, блокирайки пътя му към Гросет, и сложи ръка на гърдите му. Беше като да докосва скала — точно толкова твърдо и точно толкова студено.

— Махни се от него!

Той просто се протегна, сграбчи я за раменете и я отмести настрани. После взе кучето в ръцете си. Гросет — за изненада на Сарафина — не го ухапа. Разбира се, Гросет нямаше особено добър вкус за мъже. Беше го доказал, когато позволи на Стефан Фошо да го глези.

Мъжът не каза нищо, просто я улови за ръката и й отправи поглед, който казваше: не можеш да ми избягаш.

Да, добре, беше го разбрала.

Той я задърпа през стръковете към къщата.

— Тео — извика един мъж, когато излязоха от полето и навлязоха в предния двор на къщата. Рус мъж с къса коса на бодлички и крив нос се заклатушка към тях. — Отвеждаме в Грибин всички вещери, които събрахме.

Тео — здравенякът — я разтърси леко. Гневът накара челюстта й да се сключи и тялото й да застине.

— Тази имаше близка среща очи в очи със Стефан. Трябва да бъде разпитана.

О, супер, разпит. Забавно.

Русият мъж я огледа от горе до долу и се намръщи.

— Добре ли си?

— Страхотно.

— Не ние сме чудовищата тук.

— Успяхте да ме заблудите. — Тя изплю думите.

Русият мъж върна погледа си на Тео, игнорирайки я многозначително, и кимна към нея.

— Чаровница е.

— Да. Някаква следа от въздушната магьосница?

Мъжът с кривия нос поклати глава.

— Без успех. Скрили са я добре. Дори Мира и Клеър не могат да чуят нищо.

— Мамка му.

— Да. Можеш да отведеш тази във вана. Ще се видим в Сборището. — Той се обърна и закрачи обратно към къщата, където на вратата го чакаше красива жена с дълга, къдрава, тъмна коса. Тео я повлече напред, а тя се дръпна от него и отсече:

— Спри да ме докосваш. Докосни ме отново в този живот и, кълна се в Бога, ще свлека плътта от костите ти. — Не че знаеше как да свлече плътта от нечии кости, но, леле, звучеше внушително.

— Не бягай.

— Няма да бягам, гений. — Тя погледна многозначително към Гросет. — Държиш кучето ми за заложник.