За честта на крадеца [bg]

Другият в стаята се бе облегнал на отсрещната стена и бе скръстил ръце. Сребърни пръстени блещукаха по пръстите и ушите му. В този кльощав дългуч се долавяше нещо рязко и наежено — и в ума, и в лицето, и дори в дрехите. Имаше странния прякор Мардата и беше един от старшите улични тартори, подчинени на Нико. Ако за Нико можеше да се каже, че предпочита да премахва пречките с оловна тръба в ръка, Мардата харесваше кинжала. С него би трябвало да се погаждаме чудесно — еднакъв подход, сродни души и така нататък. Само че бяхме като куче и котка.

И двамата не изглеждаха в добро настроение. Също като мен.

Нико заговори, без да ме погледне.

— Дрот, много любезно от твоя страна, че дойде. Седни.

Подчиних се. Чух как пестниците застанаха зад мен от двете страни на вратата. И те, и Мардата останаха в стаята, което не ми хареса. Обикновено говорех с Нико насаме — той предпочиташе да научава пръв новините.

— Не съм свикнал да чакам никого два дена — натърти Нико.

Сковах се на стола. Два дена ли? Гадост… Мендрос не спомена, че главатарят ме е повикал вчера. Разтърках си очите в опит да се посъбудя. Лапнах едно ахрами.

— Бях зает с една далавера, когато ми предадоха. Не знаех, че си чакал дълго.

— Както чувам, предали са ти, след като си видял сметката на контрабандиста.

Примигах. По дяволите, как Нико бе научил за Ател? Доста се постарах да не се разчува…

А-а… Разбира се

— Чул си от Трошача — промърморих.

— Онзи мъчител ми наприказва за тебе доста неща — сподели Нико, все още загледан през прозореца. — Но не чух и една добра дума.

— Мръсникът е вбесен, защото аз…

Нико вдигна месестата си ръка, за да млъкна.

— Дрот, хич не ми пука с какво се захващаш за своя сметка. Стига ми да получавам своя дял. Много ми пука обаче, когато моите хора не си вършат работата.

Не беше трудно да позная, че говори за мен.

— Виж какво, моля те да ме извиниш, че се забавих. Наистина не знаех, че си ме чакал толкова…

Нико се извъртя към мен и изрева:

— Майната му на чакането! Защо трябваше аз да те повикам, а? Ако си вършеше работата, вместо да търсиш скапани реликви, още онзи ден щях да чуя от тебе какво става в Десетте пътя. Вместо това до мен стигнаха само слухове от улицата. Дрот, не е моя работа да събирам слухове, защото плащам на тебе за това!

— Десетте пътя ли? — смънках и засмуках семето. Припомних си всичко, което Мендрос ми каза преди малко, прехвърлих в ума си и станалото през последните два месеца. Пак не открих нищо важно. — Но защо, да му се не види, се тревожиш толкова за Десетте пътя?