Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Бандитите на Аризона
Бандитите на Аризона - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Бандитите на Аризона

Электронная книга - «Бандитите на Аризона». Краткое содержание книги:

Гюстав Емар е роден на 13 септември 1818 година. През 1830 година, дванадесетгодишен, той се отправя за Америка като корабен юнга с рожденото си име Оливие Глукс. Привлечен от неповторимата красота на прериите, от могъществото на дивата природа, от бита и живота на индианците, той се слива с тяхната съдба за осемнадесет години; става храбър ловец и безстрашен изследовател, през цялото време живее с индианците и бива осиновен от голямо и силно племе. Като ловец на бизони язди мустанга си заедно със сиусите, губи се из пустинята Дел Норте, постоянно на косъм от смъртта, от коловете за изтезания, с които си служат апачите. При Магелановия проток патагонците го превръщат в роб, успява да избяга след големи усилия, прекосява пампасите, бори се с пантери, ягуари и бандити. Не отминава и бразилските джунгли, какво ли не опитва — става и миньор, и трапер, и войник — от Кордилерите до бреговете на двата океана. Посещава и Испания, и Кавказ, и Турция, връща се в родината си по време на революцията от 1848, но скоро се озовава в Мексико.
Неочаквано тежко заболяване го изпраща в приюта „Света Ана“, където той умира в мъки и, като всеки голям писател, без съзнанието, че е безсмъртен.
Оставя поредицата знаменити романи „Арканзански трапери“, „Следотърсачи“, „Пирати на прериите“, „Девствената гора“, „Бандитите на Аризона“… Всички тези прекрасни изповеди, които „Тренев & Тренев и си-е“ има амбицията да издаде в идещите години.
„Бандитите на Аризона“ е роман, публикуван през 1882 година за първи път, а у нас е издаван преди много години, но значително съкратен.
Всичко излязло изпод перото на знаменития писател днес по достойнство е оценено не само от родната му Франция, но и от милионите любители на приключенските четива по целия свят.
1 ... 11 12 13 14 15 16 17 18 19 ... 69
Перейти на страницу:

С няколко думи ще опишем само външността на тези нови действащи лица, по-нататък в настоящото повествование ще проличат достатъчно техните нравствени качества.

Дон Агостин Перес де Сандовал беше осемдесетгодишен и въпреки това як старец, не страдаше от никаква болест и не бе загубил ни най-малко нито душевно, нито физически свежестта на младостта. Той ходеше на лов за бизони и ягуари, предприемаше дълги походи през пустинята и спеше на гола земя, завит само с лекото си сарапе19; както вече казахме, на млади години сигурно се бе отличавал с мъжествена красота и сила. Снагата му беше висока, стройна и дори грациозна, чертите му — спокойни, свежи и без бръчки, на лицето му светеха черни очи, пълни с огън, брадата му беше снежнобяла и падате на гърдите, придавайки му величествено и едновременно необикновено благо изражение, но с отпечатък на твърда воля и честност.

Доня Тереса Перес де Сандовал беше достойна другарка на дон Агостин, все още много красива въпреки напредналата си възраст; ще добавим само една дума: тя беше Корнелия20, истинска антична матрона, притежаваща всички присъщи за нея благородни добродетели и голяма доброта, уравновесявана от справедлива и нежна строгост. Доня Луиса и сестра й бяха две прелестни девойки с малко горделива, но необикновено миловидна красота, непорочни и мечтателни, те като че ли си спомняха за ангелските криле, които бяха оставили на небето, слизайки на земята.

Дон Агостин де Сандовал имаше двама сина, по-големият от които, дон Естебан, трийсет и осем — трийсет и девет годишен, в този момент се намираше във Франция, и Дон Хосе, когото познаваме. Дон Хосе имаше не повече от трийсет години, снагата му беше висока, отлично сложена и с невероятно изящни очертания, той притежаваше телосложението и страшната сила на атлет, позите на тялото му, дори най-малките му движения се отличаваха с вродена изящност и грациозност, допълвани от онази небрежност, която се среща само у мъже от испанската раса и е изпълнена с чар.

Младият човек притежавате малко сериозна, мъжествена, енергична красота, която се харесва от пръв поглед, челото му беше високо, очите му — красиво очертани, черни, искрящи, изящният му нос — с подвижни ноздри, устата му — възголяма, украсена с бисерни зъби и всички тези черти, събрани заедно, придаваха на този бляскав кабалеро крайно симпатична физиономия, много дългата му синкавочерна коса се спускаше на едри къдрици върху раменете, нямаше брада, бръснеше се много гладко, което му придаваше малко женствен вид, но причините за това във време, когато обикновено се носеше брада, ще разкрием по-късно, за което имаме много сериозни основания.

Както става винаги, отначало вечеряха почти мълчаливо, но малко по малко разговорът се оживи, ледът се разчупи, всички се отпуснаха.

— Е, господин полковник — запита дон Хосе, — какво мислите за тази импровизирана вечеря?

— Мисля, че дори в Париж не би била по-изискана — отговори офицерът. — Вече не зная къде се намирам, питам се дали съм наистина в Апахерия, в Аризона, или пък някой магьосник, несъмнено дон Агостин, ме е докоснал с пръчицата си и за секунди ме е пренесъл у „Бребан“ на булевард „Монмартр“.

— Успокойте се, господин полковник, вие сте все така в Апахерия, пък и аз нямам магическа пръчица.

— Вярно, така е, но това ме успокоява много малко, сеньор дон Агостин, в „Хиляда и една нощ“ не всички магьосници имат пръчица, те си служат с магически книги.

— Правилно, ала аз ви уверявам, че съм само един обикновен старец, а съвсем не магьосник.

— Допускам, щом го твърдите, сеньор, но има нещо, което все пак ме учудва.

— Какво точно? — полюбопитстваха трите дами.

— Как успяхте да ми устроите такава отлична вечеря в един див край, гъмжащ от тигри и свирепи апачи? Вашата вечеря не съответства на логиката.

— Какво! Не съответства на логиката ли?

— Да, защото противоречи на всичко, което ни заобикаля.

— Възможно е, но признайте, че е хубава.

— Признавам с удоволствие, но има само един недостатък.

— Какъв?

— Че е прекалено вкусна, и освен това, щом ме принуждавате, ще ви кажа, че й липсва местен колорит.

— Какво, местен колорит ли?

— Именно, липсва й нещо, което би я направило още по-вкусна, придавайки й изтънчена пикантност.

— Но какво имате предвид?

— Ех, дявол да го вземе! Нападение на разбойници или на червенокожи, тогава поне ще имам възможност да се проявя.

— Аха, това ли наричате местен колорит, драги ми полковник?

вернуться

19

Сарапе (исп.) — одеяло, което се носи като горна дреха от латиноамериканците. — Б. пр.

вернуться

20

Корнелия — дъщерята на Сципион Африкански, майка на братя Гракхи, посветила се на децата си. — Б. пр.

1 ... 11 12 13 14 15 16 17 18 19 ... 69
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)